Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истината за живота: Всяка болка, която някой ви е причинил, ще му се върне
  • Новини

Истината за живота: Всяка болка, която някой ви е причинил, ще му се върне

Иван Димитров Пешев юли 26, 2023
gewhdfhfdhdfdf.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Истината за живота: всеки, който някога ви е наранявал или предавал, един ден ще се изправи пред същата болка. И това не е карма. Това е истината за човешкия живот. Ние всички страдаме.

 

Може би малко повече от други и изглежда нечестно, но животът ще ни накара да страдаме в онези моменти, в които най-малко очакваме. Точно, когато всичко изглежда добре, нещо изведнъж се обърква.

 

И тогава се обърква още нещо. И вие изпадате в отчаяние, мъка и тъга. Най-трудното нещо в такива трудни моменти е да останете разумни и да действате рационално. Ако причината е в друг човек, вие търсите отмъщение. Искате да му се отплатите по същия начин и да го нараните.

Чакате с нетърпение разплатата, когато животът сам ще му върне същото. И когато това не се случи, вие се депресирате.

 

Чувствате сякаш всичко е срещу вас. Но това не е така.
Животът рано или късно поставя всичко на мястото му.

 

И един ден, в най-лошия момент, това, което този човек е направил с вас, ще се върне при него по начин, който дори няма да разбере.

Това е прост факт, свързан с енергията. Получавате това, което инвестирате в този свят

 

. Наречете го съвпадение, карма, в крайна сметка човек получава това, което дава. И един ден този човек ще получи това, което заслужава – на работа, в обществото, в семейството.

И когато най-сетне се чувства толкова безпомощен и пречупен, той получава възмездието си.
Знаете ли каква е разликата между вас и него?

Личностното развитие. Лошите хора нараняват другите, защото никога не се учат от собствения си опит. И ще се държат по този начин, докато не претърпят същата болка, която са ви нанесли.

Те няма да знаят как да се справят с нея. Докато вие ще съберете парчетата и ще се преродите от пепелта. Така че не се притеснявайте.

Не мислете, че онези, които са ви наранили, никога няма да изпитат същото. Не вярвайте, че Вселената се е обърнала срещу вас и ви се подиграва.
Просто се научете от опита, който ви дава животът.

Преживейте болката, плачете, борете се, а след това се изправете, кажете сбогом на онези, които са ви наранили с разбирането, че един ден ще изпитат същото.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Топлата вода с черен пипер прави чудеса с мазнините! Топи сланинки и подобрява имунитета
Next: Синоптици алармират: В цяла България днес ще е кошмар

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.