Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истината за красивата ни националка Станимира Петрова. От самолета я качих в линейката
  • Новини

Истината за красивата ни националка Станимира Петрова. От самолета я качих в линейката

Иван Димитров Пешев март 17, 2023
raksktasihoaskdasidas.png

Тежки моменти, внезапна бъбречна криза и дълги часове в мъки сложиха край на участието на Станимира Петрова на световното първенство, още преди то дори да е започнало. Четирикратната носителка на Купа „Странджа“, световна и трикратна европейска златна медалистка преживя истински кошмар в навечерието на шампионата в Ню Делхи, Индия.

Една от най-добрите ни боксьорки изобщо в историята трябваше да се подложи на спешна операция, след няколко дни болезнени мъки в следствие на бъбречна криза.

Проблемите около Станимира са започнали в навечерието на отпътуването към Индия. Тя се е качила на самолета към Дубай с болкоуспокояващи, но за съжаление от налягането по време на полета проблемът се е задълбочил. При пристигането в емирството Петрова е откарана с линейка до болницата там.

Заедно с треньорския щаб и след консултация с медицинския ни екип в София, както и с нейното голямо желание да опита да продължи и да участва на Световното първенство, тя е стабилизирана и продължава с останалите момичета към Ню Делхи. Там обаче следват нови усложнения.

„Изключително неприятно се развиха нещата. Станимира положи огромни усилия, опита всичко, но болките бяха невероятни. До такава степен, че тя едва изкара полета от Дубай към Индия. Още с пристигането ни там поехме към болницата. Направиха пълни изследвания, снимки, при най-добрите специалисти. Откриха два камъка, единият 6, другият 7 милиметра. Болката бе толкова жестока, че дори мъжко момиче като нея не успя да ги издържи, а всички знаем колко търпи Станимира.

В крайна сметка, след консултация и с баща й, който е медицинско лице, тя взе решение да преустанови тези мъки и да се оперира в спешното.

Той я успокои, че в Индия са най-големите специалисти и във вторник сутринта бе направена интервенцията. Днес трябва да я изпишат, като ще бъде със стент до 25-и. Наистина, тя направи максималното, желанието й да боксира бе огромно, защото се намираше в супер форма, но нямаше как да се случи.

Сега ще бъде до отбора, най-важното е здравето в крайна сметка. Вярвам, че ще се възстанови и ще участва на Европейските игри в Полша през юни“, даде подробности около ситуацията треньорът на националния ни тим Борислав Георгиев. Той успокои и че останалите момичета в отбора са добре и ще дадат максимума от себе и заради Станимира.

Continue Reading

Previous: До всички пенсионери, имаме важни новини за Вас на 17-ти март
Next: Софи Маринова показа родителите си, целите накичени в злато

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.