Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истината за пенсиите: Ето с колко се увеличиха и къде възрастните взимат най-тлъсти пачки
  • Новини

Истината за пенсиите: Ето с колко се увеличиха и къде възрастните взимат най-тлъсти пачки

Иван Димитров Пешев декември 21, 2023
dfjhgdjfgjthgfhg.png

Средната пенсия в София  е скочила с 33% за година и в края на септември 2023 г. стига 939,57 лева. Това показват данните на Националния статистически институт (НОИ).

С над 30 на сто са се увеличили средните пенсии във Варна и Бургас и вече са съответно 815 и 856 лева. В Перник средната пенсия също е над 800 лева – 847 лева, както и в Кюстендил – 806,71 лева и Стара Загора – 814,78 лева.

Най-ниска са пенсиите в Кърджали – 623 лева, като за година ръстът е с 25 на сто. На опашката са и пенсиите в Търговище – 646 лева и Силистра – 642 лева, като за година и в двата града те са се вдигнали с 27%. Над 700 лева е средната пенсия в 12 области у нас – Велико Търново, Враца, Габрово, Пазарджик, Плевен, Пловдив, Русе, Сливен, Смолян, София-област, Хасково и Ямбол.

Общо за страната средната пенсия е 770,22 лева, отчита НОИ.

След последното увеличение на пенсиите от 1 юли тази година по швейцарското правило 522 125 пенсионери у нас живеят на месец с до 523,04 лева, колкото  е минималната пенсия за страната и то, ако към пенсиите се прибавят и добавките, които получават, както и пенсиите като втора и трета. Това са 25,7 на сто от всички пенсионери.

Най-голямата група от възрастните хора получава от 600 до 700 лева на месец – това са близо 327 000 човека или 16,1% от пенсионерите. Следват тези с пенсия от 700 до 800 лева – 245 582-ма души, което е 12,1% от всички.

 

В същото време с високи пенсии от 2000 лева до 3000 лева са 54 769 човека или едва 2,7% от всички пенсионери. 772-ма души взимат над тавана от 3400 лева, а с максимална пенсия са 1613 човека.

 

Данни: НОИ

Все още мъжете получават доста по-високи пенсии от жените, като средната за стаж и възраст при мъжете е над 925 лева, а на дамите – 750 лева. 330 лева пък е разликата в пенсията на мъжете и жените, работили в МВР и отбраната, като мъжете взимат средно близо 1400 лева, а жените – 1067 лева.

От 1 юли средното увеличение основната на пенсиите за стаж и възраст е било с 83,78 лева, а на тези за инвалидност – с 59,21 лева. Средният изплатен размер на една пенсия за стаж  и възраст е бил близо 865 лева или с 92 лева повече, докато на пенсията за инвалидност е била 590,77 лева или с 63 лева повече.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Лична карта, шофьорска книжка и всякакви плащания ще бъдат обединени в дигитален портфейл
Next: Идва циклон от нищото за Нова година, обяви професор Рачев

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.