Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истината лъсна: Ето защо в съда са освободили мъжът с макетното ножче
  • Новини

Истината лъсна: Ето защо в съда са освободили мъжът с макетното ножче

Иван Димитров Пешев юли 29, 2023
djghjgjtyjytjyt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Пуснаха на свобода мъжа, обезобразил момиче на 18 години с макетен нож в Стара Загора.

Момичето е с 400 шева и безмълвно от месец. Окръжният съдия по въззивното частно наказатателно дело е Татяна Гьонева Коева от Окръжния съд в Стара Загора. Тя е намерила причиненото обезобразяване на момичето за „лека телесна повреда“.

Окръжният прокурор на Стара Загора Дичо Атанасов също носи отговорност за това, че той е на свобода, пише „Фокус“.

Ето и мотивите на Окръжния съд в Стара Загора:

В Окръжен съд – Стара Загора е образувано въззивно частно наказателно дело по подадена частна жалба против определение на Районен съд – Стара Загора, с което е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо лицето Г. Г.

Окръжните магистрати изцяло са споделили изводите на първоинстанционния съд за това, че анализът на доказателствената съвкупност, събрана до момента, позволява да се направи изводът, че не друг, а обвиняемият е причинил на пострадалата множеството наранявания по главата, крайниците и тялото.

Според съдебния състав съществува и реална опасност той да извърши друго престъпление, предвид проявите му като личност с висока степен на обществена опасност.

Въпреки изложеното, въззивният съд намира, че определението на Старозагорски районен съд, с което спрямо Г. Г. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ е незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено.

Мерките за процесуална принуда, в това число и всяка мярка за неотклонение, могат да бъдат взети спрямо обвиняемото лице само в рамките на наказателно производство за деяние, което се преследва по общия ред (наказателно преследване, което се води от държавното обвинение).

В конкретния случай, от заключението на съдебномедицинската експертиза на живо лице, приложено по досъдебното производство, при разглеждане на делото, се установява, че описаните увреждания на пострадалата, поотделно и в съвкупност, са причинили на същата временно разстройство на здравето, неопасно за живота – лека телесна повреда.

Според разпоредбите на Наказателния кодекс, извършеното от жалбоподателя престъпно деяние (лека телесна повреда) се преследва по реда на частното обвинение (завеждане на наказателно дело от пострадалото лице). Това обстоятелство, според закона, не позволява спрямо същия да бъде взета каквато и да е мярка за процесуална принуда, включително и „Задържане под стража“, поради което обвиняемият е освободен.

В началото на 2023 година Г. Г. е осъден по силата на одобрено от Районен съд – Стара Загора споразумение, с което му е наложено наказание „пробация“ с първите две пробационни мерки, а именно „задължителна регистрация по настоящ адрес“ за срок от шест месеца с периодичност два пъти седмично, както и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12 предложение първо във вр. с чл.130, ал.1 от НК (лека телесна повреда)“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Татяна Гьонева Коева от Окръжния съд в Стара Загора е решила, че е лека телесна повреда обезобразяването на момичето
Next: Този изчезващ вид животно се появи на бургаския плаж

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.