Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истина е новината за Веселин Маринов, на ръба е след случката с Асен Блатечки от 12-ти март в Капките
  • Новини

Истина е новината за Веселин Маринов, на ръба е след случката с Асен Блатечки от 12-ти март в Капките

Иван Димитров Пешев март 14, 2023
asdnasdnasyasodjasd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Веско Маринов сигурно вече съжалява, че е приел поканата за участие в „Капките“, тъй като постоянно става обект на шеги от водещите и колегите си от журито.

Асен Блатечки се подигра брутално на Веско Маринов и Керана в „Като две капки вода“.

„Късата клечка. Приличаш ми на Веско Маринов с грим“, заяви актьорът към Керана, която се бе превъплатила в образа на фронтмена на германската банда Rammstein Тил Линдеман.

Шегата обаче рикошира към певеца и Рачков реагира светкавично: „Няма да го обиждаш!“

Този път Веско Маринов запази хладнокръвие и прие шегата с железен поглед, макар че едва ли му хареса напълно, тъй като Керана всъщност приличаше на Баба Яга и това не остана премълчано от никого, пише vihrogon.bg.Кадър от момента, в който Асен Блатечки влезе в шоуто и застана на своя стол на масата на журито.

Тя трябваше да изпълни първата имитация тази вечер и задачата и изобщо не бе лесна.

Гримьорите сякаш се бяха престарали, но най-трудното беше за Керана да докара дрезгавия глас.

„Рискувам да остана без глас“, заяви Керана преди изпълнението.

Трябва да е като все едно излизаш от гробище, подготви я Етиен Леви.

Фънки бе първият, който я посече след изпълнението.

„Невероятно. Просто по-голяма трагедия не съм виждал. Просто късата клечка. Не се получи от никаква гледна точка.“, отсече той без грам жал.

Фънки използва момента да си направи реклама на рок концерт, който организира.

Тук обаче се намеси Рачков, който защити Керана: „Вие наплюхте Керана и карате хората на нещо, което ще смукнете пари“.

Фънки не отрече: „Точно така“.

Веселин Маринов бе изключително благосклонен: „Все едно слушам оригинала. Така е. Вече невъзможността нагоре си личи. Но този грим. Уникално“

Хилда Казасян заяви: „Изключително постижение с тембъра. Има нещо от героя от Братя Грим. Ако аз бях щях да се откажа с тази задача, а ти донякъде се справи“.

За всички стана ясно, че героят е Баба Яга.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Десислава Плевнелиева излезе пред шеф Ангелов и цяла България: Да веста за мен е реална и отговаря на истината
Next: Оказа се, че прабългарският календар е най-стария в света, признат от ЮНЕСКО. Според него ни очаква 7525 година

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.