Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истина е новината за Нургюл Салимова и Турция. Все още не е решила за България
  • Новини

Истина е новината за Нургюл Салимова и Турция. Все още не е решила за България

Иван Димитров Пешев август 24, 2023
hgadfnguegew.png

Няма писмена покана от друга държава към Нургюл. Ако има, очаквам да е от Азербайджан или Турция, но за покана се приема само когато е писмена, а не предложение в разговор. Това е най-голямото ми опасение. Силно се надявам тя да остане да се състезава за България. Това каза пред БНР Живко Жеков, треньор на Нургюл Селимова.

По думите му тя самата още не е решила кога ще се прибере в България след състезанието в Баку, Азербайджан.

„В момента е с близки хора в Измир, Турция“, допълни той.

Жеков подчерта, че от много хора зависи какво ще се случи с българския шах.

„Направили сме това, което сме могли – и като организация, и като набиране на средства, и като участие. Това можахме да направим този път. Никога българският шах не е бил поставян в толкова унизително положение от международна спортна организация“, заяви Живко Жеков и подчерта, че няма логично обяснение на това.

За да направи ФИДЕ тази комисия, в която стои един албанец, един румънец, а зад гърба им седи един грък и един грузинец, причината беше, че група българи постоянно ходеха и плюеха по българския шах в международните организации по шах. В тази комисия трябваше да влезе и лицензираната федерация, към която е и нашият клуб, и Нургюл, в УС на която съм член и аз – това е БФШ 2022, създадена миналата година, но реален наследник на целия шахматен живот у нас през годините.

В периода 2017-2022 г. шахът в България беше управляван хаотично от една друга БФШ 2028, в която част от сегашните желаещи да съборят лиценза и мърсейки българския шахмат в международен ефир, имаха ръководни постове. През тези 5 г. шахът у нас беше доведен до анархията, до безпомощността и до състоянието, плод на което са ненормалните условия, при които беше пратена Нургюл да се състезава в Баку, коментира Жеков.

Липсата на средства той обясни с това, че по Закона за спорта новорегистрирана федерация няма право на финансиране през първата година, защото се смята за ново юридическо лице и “ едва ли не нов спорт“, а финансирането се прави на базата на резултатите от изминалата година.

Жеков подчерта, че е бил член на УС на Шахматния съюз, когато е била управлявана от Силвио Данаилов, обвиняван в злоупотреби.

„Свидетел не съм бил как Данаилов да краде, не е осъден, живее си спокойно в Испания. Злоупотребите, които бяха констатирани, не са нито от УС, нито от членовете му, бяха на ниво европейски шахматен съюз. Силвио Данаилов е носител на Орден „Стара планина“, връчен му от президента Георги Първанов, но ние обичаме такива хора първо да ги наплюем, защото някой някъде нещо е казал“, обясни той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ванга поставя една зодия пред всички останали: Вижте коя е тя и защо е благословена
Next: Как се приготвя содата за хляб, така че да премахва на мазнини от корема, бедрата, ръцете и гърба

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.