Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истина е новината за Нургюл Салимова и Турция. Все още не е решила за България
  • Новини

Истина е новината за Нургюл Салимова и Турция. Все още не е решила за България

Иван Димитров Пешев август 24, 2023
hgadfnguegew.png

Няма писмена покана от друга държава към Нургюл. Ако има, очаквам да е от Азербайджан или Турция, но за покана се приема само когато е писмена, а не предложение в разговор. Това е най-голямото ми опасение. Силно се надявам тя да остане да се състезава за България. Това каза пред БНР Живко Жеков, треньор на Нургюл Селимова.

По думите му тя самата още не е решила кога ще се прибере в България след състезанието в Баку, Азербайджан.

„В момента е с близки хора в Измир, Турция“, допълни той.

Жеков подчерта, че от много хора зависи какво ще се случи с българския шах.

„Направили сме това, което сме могли – и като организация, и като набиране на средства, и като участие. Това можахме да направим този път. Никога българският шах не е бил поставян в толкова унизително положение от международна спортна организация“, заяви Живко Жеков и подчерта, че няма логично обяснение на това.

За да направи ФИДЕ тази комисия, в която стои един албанец, един румънец, а зад гърба им седи един грък и един грузинец, причината беше, че група българи постоянно ходеха и плюеха по българския шах в международните организации по шах. В тази комисия трябваше да влезе и лицензираната федерация, към която е и нашият клуб, и Нургюл, в УС на която съм член и аз – това е БФШ 2022, създадена миналата година, но реален наследник на целия шахматен живот у нас през годините.

В периода 2017-2022 г. шахът в България беше управляван хаотично от една друга БФШ 2028, в която част от сегашните желаещи да съборят лиценза и мърсейки българския шахмат в международен ефир, имаха ръководни постове. През тези 5 г. шахът у нас беше доведен до анархията, до безпомощността и до състоянието, плод на което са ненормалните условия, при които беше пратена Нургюл да се състезава в Баку, коментира Жеков.

Липсата на средства той обясни с това, че по Закона за спорта новорегистрирана федерация няма право на финансиране през първата година, защото се смята за ново юридическо лице и “ едва ли не нов спорт“, а финансирането се прави на базата на резултатите от изминалата година.

Жеков подчерта, че е бил член на УС на Шахматния съюз, когато е била управлявана от Силвио Данаилов, обвиняван в злоупотреби.

„Свидетел не съм бил как Данаилов да краде, не е осъден, живее си спокойно в Испания. Злоупотребите, които бяха констатирани, не са нито от УС, нито от членовете му, бяха на ниво европейски шахматен съюз. Силвио Данаилов е носител на Орден „Стара планина“, връчен му от президента Георги Първанов, но ние обичаме такива хора първо да ги наплюем, защото някой някъде нещо е казал“, обясни той.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ванга поставя една зодия пред всички останали: Вижте коя е тя и защо е благословена
Next: Как се приготвя содата за хляб, така че да премахва на мазнини от корема, бедрата, ръцете и гърба

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.