Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истина ли е?! Огромна изненада от президента Радев за Мая Манолова
  • Новини

Истина ли е?! Огромна изненада от президента Радев за Мая Манолова

Иван Димитров Пешев септември 6, 2022
arpzrppsrasprasp.jpg

Служебното правителство и президентът Румен Радев започват смяната на българските посланици в чужбина. На 2 септември от правителствената правна система е изведено първото решение за нов посланик, предава StandartNews.

Десислава Ангелова Найденова-Господинова да бъде назначена за посланик на България във Виена, предвижда решението на Министерския съвет.

Новата посланичка е дъщеря на бившия министър на отбраната в кабинета „Орешарски“ и бивш член на ръководството на БСП Ангел Найденов от първия му брак. През 2011 г. той се разведе и впоследствие сключи брак с Мая Манолова. Влезе и в конфликт със сегашната лидерка на БСП Корнелия Нинова.

Десислава Найденова е завършила икономика и финанси в Софийския университет, има специализации по дипломация от Лондон и Берлин. Работи в МВнР от 2005 г. като досега е била на мисии във Великобритания като аташе и трети секретар и в Германия като първи секретар на посолството ни в Берлин. От юли 2018 г. тя е началник на отдел в МВнР.

Не изпускай тези оферти:

Още политика:

В първото издание на „Интервюто в Новините на NOVA“ журналистът Николай Дойнов разговаря с вицепрезидента на Република България Илияна Йотова.

„Една от най-големите грешки на предишното управление е незнанието да се управлява”, категорична беше тя.

Тя коментира газовата криза: „Как се спира зависимостта от „Газпром”, когато ние сме продължили да купуваме газ пак от „Газпром”, само че малко по-скъпо през няколко посреднически фирми. Никой не е казал, че панацеята е „Газпром”.

По думите й служебният кабинет е направил най-честната политика като е сложил всички възможности за обсъждане на масата. Според вицепрезидента диверсификацията е трябвало да се случи още през 2014 г. след Крим.

„За да си осигурим отоплителния сезон, трябва да намерим най-добрите условия. Очевидно ще бъде микс от всички тези възможности”, твърди Илияна Йотова. Тя смята, че правителството ни е трябвало не да бърза, а да изчака партньорите си от Европейския съюз, с които да имаме една обща европейска политика по отношение на плащанията към „Газпром”.

Йотова говори и за водното бедствие, което сполетя няколко села в Карловско. По думите й сумата от 370 лв., която държавата отпуска под формата на помощ за пострадалите семейства в региона, е минимална и „никаква”.

„Това е следствие от несвършената работа. Има четири неща, които са задължителни и трябва да се направят. Първо – ясно регламентиране кой трябва да се занимава с тази дейност. Второ – финансово обезпечаване. На трето място – немалко земеделска продукция пострада.

Това е едно от нещата, които сега трябва да бъде направено – много бързо, много експедитивно да бъдат изчислени тези щети и съответно хората да бъдат компенсирани. И четвърто – България много рядко посяга към един друг инструмент, който съм виждала в предишната си практика много страни да прибягват и то успешно. Това е една много бърза калкулация на щетите и кандидатстване на Фонд „Солидарност”, смята вицепрезидентът.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-големият кошмар на Кирил Петков се случва в момента, Асен му звъни на пожар, а Борисов им се смее
Next: Кaзвaт, чe пиeнeтo нa вoдa c лимoн cутpин e дoбpo зa вac. Етo кaквo нe ви кaзвaт

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.