Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истина ли е?! Огромна изненада от президента Радев за Мая Манолова
  • Новини

Истина ли е?! Огромна изненада от президента Радев за Мая Манолова

Иван Димитров Пешев септември 6, 2022
arpzrppsrasprasp.jpg

Служебното правителство и президентът Румен Радев започват смяната на българските посланици в чужбина. На 2 септември от правителствената правна система е изведено първото решение за нов посланик, предава StandartNews.

Десислава Ангелова Найденова-Господинова да бъде назначена за посланик на България във Виена, предвижда решението на Министерския съвет.

Новата посланичка е дъщеря на бившия министър на отбраната в кабинета „Орешарски“ и бивш член на ръководството на БСП Ангел Найденов от първия му брак. През 2011 г. той се разведе и впоследствие сключи брак с Мая Манолова. Влезе и в конфликт със сегашната лидерка на БСП Корнелия Нинова.

Десислава Найденова е завършила икономика и финанси в Софийския университет, има специализации по дипломация от Лондон и Берлин. Работи в МВнР от 2005 г. като досега е била на мисии във Великобритания като аташе и трети секретар и в Германия като първи секретар на посолството ни в Берлин. От юли 2018 г. тя е началник на отдел в МВнР.

Не изпускай тези оферти:

Още политика:

В първото издание на „Интервюто в Новините на NOVA“ журналистът Николай Дойнов разговаря с вицепрезидента на Република България Илияна Йотова.

„Една от най-големите грешки на предишното управление е незнанието да се управлява”, категорична беше тя.

Тя коментира газовата криза: „Как се спира зависимостта от „Газпром”, когато ние сме продължили да купуваме газ пак от „Газпром”, само че малко по-скъпо през няколко посреднически фирми. Никой не е казал, че панацеята е „Газпром”.

По думите й служебният кабинет е направил най-честната политика като е сложил всички възможности за обсъждане на масата. Според вицепрезидента диверсификацията е трябвало да се случи още през 2014 г. след Крим.

„За да си осигурим отоплителния сезон, трябва да намерим най-добрите условия. Очевидно ще бъде микс от всички тези възможности”, твърди Илияна Йотова. Тя смята, че правителството ни е трябвало не да бърза, а да изчака партньорите си от Европейския съюз, с които да имаме една обща европейска политика по отношение на плащанията към „Газпром”.

Йотова говори и за водното бедствие, което сполетя няколко села в Карловско. По думите й сумата от 370 лв., която държавата отпуска под формата на помощ за пострадалите семейства в региона, е минимална и „никаква”.

„Това е следствие от несвършената работа. Има четири неща, които са задължителни и трябва да се направят. Първо – ясно регламентиране кой трябва да се занимава с тази дейност. Второ – финансово обезпечаване. На трето място – немалко земеделска продукция пострада.

Това е едно от нещата, които сега трябва да бъде направено – много бързо, много експедитивно да бъдат изчислени тези щети и съответно хората да бъдат компенсирани. И четвърто – България много рядко посяга към един друг инструмент, който съм виждала в предишната си практика много страни да прибягват и то успешно. Това е една много бърза калкулация на щетите и кандидатстване на Фонд „Солидарност”, смята вицепрезидентът.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Най-големият кошмар на Кирил Петков се случва в момента, Асен му звъни на пожар, а Борисов им се смее
Next: Кaзвaт, чe пиeнeтo нa вoдa c лимoн cутpин e дoбpo зa вac. Етo кaквo нe ви кaзвaт

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.