Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истински чудеса се случват в родопско село, местните разказват интересни неща
  • Новини

Истински чудеса се случват в родопско село, местните разказват интересни неща

Иван Димитров Пешев юни 12, 2023
ksdasjdjsusuurrrsrs.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Чудеса не спират да се случват в селото на Капитан Петко войвода. Древно поверие гласи, че ако болен човек остави на дърво в близката гора дрехата си, там ще останат и болестите и проблемите му.

 

Преди това обаче трябва да извърши очистване и да премине през серия от ритуали, в това число и да стигне пеша или да бъде занесен до чудодейната гора с дрехите.

Селото обаче не е добре познатото от туристическите маршрути Крибул, но пак се намира в този район и се нарича Долен, намира се в община Сатовча. Викат му селото на Петко войвода, защото навремето тук е сниман филмът за него, в който главната роля изпълнява Васил Михайлов.

В Долен е запазена и къщата на екранния войвода, в която са правени голяма част от снимките.

Иначе селото е архитектурен резерват в Западните Родопи, на 28 километра от Гоце Делчев. Резерватът обхваща няколко десетки сгради, които са паметници на културата и всъщност са т. нар. Задна махала. Характерни за къщите в Долен са издадената част от горния етаж и украсата с дърворезба по таваните.

 

Сред забележителностите в селото е и църквата „Св. Никола“, построена през 1834 г., която впечатлява с иконостаса и иконите си. Самата църква се смята за чудодейно място. Там често се молят поклонници от цялата страна, някои идват чак от Америка и Австралия. Американско семейство преди години пристигнало, дарило храма, молило се всеки ден по няколко пъти на иконите, най-вече на Дева Мария. И след 17 години безплодни опити да си направят детенце накрая го заченали именно в Долен.

 

Местните разказват и още множество истории за чудотворните свойства на иконите в черквата. Самата камбана няколко пъти е била крадена в новото време. Накрая доленци събират средства, събират си и медените съдове, като ги дават за претопяване и правят нова, която е два пъти по-тежка и с два пъти по-хубав по техните думи звук.

 

От древни времена в Долен битуват поверия, че горите и чукарите около селото се обитават от духове и лековити природни сили. Но някои от тях са опасни и могат да вземат живот със същата сила, с която даряват още дни. Наоколо има множество древни находки още от тракийско и по-новото римско време.

В средата на миналия век селото е процъфтявало, имало над 2800 жители, днес са около 300 – гледали са се над 50 000 овце от уникална местна порода. Във всяка къща на вертикални станове са се тъкали вълнени покрови.

Някога на пазара в Долен са идвали търговци, някои дори с камилите си чак от Египет. Долен е разположено на 1000 метра надморска височина, името му идва от дол, защото е закътано между върховете наоколо.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето къде в България са скрити най-големите златни съкровища
Next: Новият водещ в Стани Богат бе посрещнат много топло от всички

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.