Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истинско кисело мляко ли ядем? Проверка по бабините методи даде странни резултати
  • Новини

Истинско кисело мляко ли ядем? Проверка по бабините методи даде странни резултати

Иван Димитров Пешев юли 10, 2023
tastashheweueru.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Българското кисело мляко е на трапезата ни ежедневно и е едно от любимите ястия у нас от векове. То е и един от продуктите, прославили ни по целия свят, чак до Япония и Китай, където в момента е хит.

Истинско ли е обаче киселото мляко, което всеки ден купуваме от рафтовете на супермаркета? Любопитен тест, направен по метода на нашите баби показа някои странни отклонения, които трябва да обяснят самите производители.

Иначе, за да е автентично, киселото мляко трябва да се приготви от качествено прясно мляко, да се свари на определена температура и да се закваси с истинска закваска.

След това идва най-важният процес – ферментацията на киселото мляко, която протича благодарение на уникалните бактерии Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus.

Именно те дават неповторимия вкус, който познаваме още от детските си години. Убедете се нагледно какво показа тестът на няколко от най-масовите кисели млека в търговската мрежа. Резултатите са притеснителни.

Важните стъпки при заквасването на хубаво кисело мляко
Трябва да използвате качествено прясно мляко (без натрапчиви миризми и вкус), добра подкваса и подходяща температура, за да се случи магията.

Три важни стъпки за приготвянето на домашно кисело мляко, пише hitrinibg.com.
Ползвам за закваска мляко по БДС с по-висок процент на масленост (3%).

Важно е киселото мляко да съдържа достатъчно количество живи бактерии Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus, които са полезни за нашия организъм.

Може да използвате и суха закваска, която се предлага в здравословните магазини. Прясното мляко сварявам до кипване, след което охлаждам до 41-44 градуса.

Търсим температура около 43 градуса на млякото, но нямаме термометър… Ще се доверим на инстинкта си. Тъй като търпимостта на всеки е различна ще дам и времето малко относително. Потопете в млякото кутрето си. Трябва да го задържите между 10-15 секунди. Това означава, че млякото е готово за подквасване.

Киселото мляко, което ползвате за подкваса е добре да е със стайна температура. На буркан от 800 мл. слагам по 2 супени лъжици подкваса.

Наливам около 200 мл. от топлото прясно мляко и разбърквам много добре. Доливам прясно мляко до ръба където започва капачката и отново разбърквам. Затварям бурканите веднага и увивам за 4 часа в одеяло.

След 4 часа млякото е готово и го слагам в хладилника. Консумира се на следващия ден. На снимките се вижда добрият резултат от начина, по който правя моето кисело мляко.

Тук е момента, в който искам да ви кажа следното нещо: колкото по-висока е маслеността на прясното мляко толкова по-топло трябва да се заквасва (това го знам от баба и дядо, които имаха биволици и овце.

Баба правеше масло, сирене и най хубавият “бял мъж“). Млякото което купувам от фермера е с масленост над 4%. Правя от него чудесна сметана, крем сирене, извара и масло.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как да се отървете веднъж за винаги от хлебарките, мравките, мухите, комарите и молците
Next: Сепсис убил за часове сценаристката Ема Борисова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.