Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истинско чудо: Дева Мария се яви в българска пещера
  • Новини

Истинско чудо: Дева Мария се яви в българска пещера

Иван Димитров Пешев април 3, 2024
devammaarriq.png

Дева Мария се яви в българска пещера!
Божията майка стои величествено като скално образувание в пещера Венеца край видинското село Орешец. Природният феномен е висок няколко метра и изобразява Богородица със сведена глава, приела поза на смирение. За да бъде ясно видяно скалното образувание, е нужно да бъде осветено и всяка точка ясно се очертава, пише вестник „България днес“. Огромният камък е най-голямата атракция в пещерата, която беше официално отворена за посетители преди 6 години.

В пещерата има много на брой и разнообразни образувания. Могат да се видят ледени кристали, сталактити, сталагмити, арагонитни кристали, гроздовиден сталактит (срещан рядко в българските пещери), калцитни образувания и др. По целия под са разпръснати кристали в различни цветове, дължащи се на кристализацията на водата и минералите в заобикалящите ги скали.
Нова мода: Десетки хиляди българи предлагат без пари селските си къщи

Скалната Дева Мария е един от обектите, който се извисява най-високо, но дори и минимално вглеждане препраща към емблематичната библейска личност.
Във Венеца е изградено художествено цветно осветление (финансирано по проект от програма на ЕС), което придава ефектен изглед на образуванията. Наименувана е по името на рида Венеца (от Западна Стара планина) до село Орешец. Отворена е за посещения целогодишно с лятно и зимно работно време, в дните между вторник и неделя.

Почивен ден е всеки понеделник. За групи се изисква предварителна уговорка. Любопитното е, че през всеки сезон от годината температурата вътре е 10 градуса и това не се променя, независимо дали навън вали или пече жарко слънце.
Разкрита е при взривни работи на кариера край селото през 1970 г. Пещерата е проучена и картирана през следващата година от пещерен клуб „Бел прилеп“ при туристическо дружество „Белоградчишки скали“ в Белоградчик. Дълги години входът стои зазидан, но преди няколко години се превръща в туристическа атракция.
Дева Мария

И в други пещери в България могат да бъдат открити чудновати образувания, които да развихрят човешката фантазия. В Леденика край Враца се срещат Дядо Коледа, Главата на Великана и Къщичката на Баба Яга.
Извънземни са гостували в пещерата Магурата преди седем хиляди години и са се срещали с първобитни хора от родните географски ширини. За това свидетелстват древни рисунки по стените на бърлогата, разположена в близост до град Белоградчик.
Феномен край Рилския манастир: Спасители откриха камък, пускащ вода (Видео)

Скалното образувание пази тайни за съществуването на разум отвъд нашата планета, които още не могат категорично да бъдат доказани от експерти. Една от най-дългите пещери в България се състои от десетки галерии. Основните зали са: Галерията с рисунките, Триумфалната зала, Прилепната галерия, Залата на сталактоните, Залата на падналия бор, Тържествената зала, Тронната зала и Залата на тополата, както и десетки неизследвани помещения. В залата с рисунки нагледно е показана среща на първобитните хора с извънземни. Прачовеците са изобразени като по-малки същества от пришълците, които имат и по-странна форма на телата си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как правилно се реже мушкатото напролет, за да не е просто гола пръчка, а да цъфти чак до зима
Next: Изграждат голям завод за производство на електрически автомобили в Лом

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.