Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Истинско чудо: Дева Мария се яви в българска пещера
  • Новини

Истинско чудо: Дева Мария се яви в българска пещера

Иван Димитров Пешев април 3, 2024
devammaarriq.png

Дева Мария се яви в българска пещера!
Божията майка стои величествено като скално образувание в пещера Венеца край видинското село Орешец. Природният феномен е висок няколко метра и изобразява Богородица със сведена глава, приела поза на смирение. За да бъде ясно видяно скалното образувание, е нужно да бъде осветено и всяка точка ясно се очертава, пише вестник „България днес“. Огромният камък е най-голямата атракция в пещерата, която беше официално отворена за посетители преди 6 години.

В пещерата има много на брой и разнообразни образувания. Могат да се видят ледени кристали, сталактити, сталагмити, арагонитни кристали, гроздовиден сталактит (срещан рядко в българските пещери), калцитни образувания и др. По целия под са разпръснати кристали в различни цветове, дължащи се на кристализацията на водата и минералите в заобикалящите ги скали.
Нова мода: Десетки хиляди българи предлагат без пари селските си къщи

Скалната Дева Мария е един от обектите, който се извисява най-високо, но дори и минимално вглеждане препраща към емблематичната библейска личност.
Във Венеца е изградено художествено цветно осветление (финансирано по проект от програма на ЕС), което придава ефектен изглед на образуванията. Наименувана е по името на рида Венеца (от Западна Стара планина) до село Орешец. Отворена е за посещения целогодишно с лятно и зимно работно време, в дните между вторник и неделя.

Почивен ден е всеки понеделник. За групи се изисква предварителна уговорка. Любопитното е, че през всеки сезон от годината температурата вътре е 10 градуса и това не се променя, независимо дали навън вали или пече жарко слънце.
Разкрита е при взривни работи на кариера край селото през 1970 г. Пещерата е проучена и картирана през следващата година от пещерен клуб „Бел прилеп“ при туристическо дружество „Белоградчишки скали“ в Белоградчик. Дълги години входът стои зазидан, но преди няколко години се превръща в туристическа атракция.
Дева Мария

И в други пещери в България могат да бъдат открити чудновати образувания, които да развихрят човешката фантазия. В Леденика край Враца се срещат Дядо Коледа, Главата на Великана и Къщичката на Баба Яга.
Извънземни са гостували в пещерата Магурата преди седем хиляди години и са се срещали с първобитни хора от родните географски ширини. За това свидетелстват древни рисунки по стените на бърлогата, разположена в близост до град Белоградчик.
Феномен край Рилския манастир: Спасители откриха камък, пускащ вода (Видео)

Скалното образувание пази тайни за съществуването на разум отвъд нашата планета, които още не могат категорично да бъдат доказани от експерти. Една от най-дългите пещери в България се състои от десетки галерии. Основните зали са: Галерията с рисунките, Триумфалната зала, Прилепната галерия, Залата на сталактоните, Залата на падналия бор, Тържествената зала, Тронната зала и Залата на тополата, както и десетки неизследвани помещения. В залата с рисунки нагледно е показана среща на първобитните хора с извънземни. Прачовеците са изобразени като по-малки същества от пришълците, които имат и по-странна форма на телата си.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето как правилно се реже мушкатото напролет, за да не е просто гола пръчка, а да цъфти чак до зима
Next: Изграждат голям завод за производство на електрически автомобили в Лом

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.