Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Историк: България плаща за своето Освобождение на Русия 32 тона злато
  • Новини

Историк: България плаща за своето Освобождение на Русия 32 тона злато

Иван Димитров Пешев март 4, 2024
sfdvsdfvfgbkfdgkbgfbkgf.png

„Не бих отишла на Шипка. Бих отишла на връх Свети Никола, където да се поклоня
на падналите опълченци и руски воини, които са не само руснаци, а и украинци,
финландци, както знаем“. Това заяви историкът проф. Евелина Келбечева в ефира
на NOVA.

 

„България плаща за своето Освобождение на руснаците. Документите са публикувани
в архива на  Руския окупационен фонд. Сумата е определена чрез чл. 2 на Берлинския договор
– 10 618 200 рубли и 40 копейки. Това означава, че калкулацията е много добре направена.
Те се равняват на 89 690 златни лева“, каза историкът.

 

Тези пари сега означават 32 тона злато, поясни тя и допълни, че България взима
външни заеми, за да погаси този дълг. В същото време изплаща пожизнени пенсии за всички руснаци, които искат да останат тук след войната.
„Плащаме на Русия окупационен дълг“, повтори тя.

 

„За мен Трети март е най-абсурдната дата да бъде празник на България. Въпросът
е много по-широк и по-дълбок. Самата дата – 3-ти март, е датата на сключване на
един предварителен договор между Османската и Руската империя. Руснаците, които
слагат подписа си под този договор, който не е ратифициран от Великите сили, знаят,
че това е един огромен блъф. От 1876-та, след това и 1877 г. има тайни споразумения
между Руската империя и Австро-Унгария.

 

Те се споразумяват никога да не допуснат голяма славянска държава на Балканите,
камо ли такава, която да бъде доминирана от Русия по това време“, заяви историкът.

„Никой не отрича, че руснаци са умирали по нашите земи, но не е вярна мантрата
за освобождение и за малките братя християни, които да бъдат покровителствани“,
обясни Евелина Келбечева. В България имаме 400 паметника на падналите чуждестранни
воини за нашата свобода, допълни тя.

 

„Ние се вмъкваме в коридора за контрол на проливите, което е в интерес на Русия“,
каза историкът Келбечева.

„Може би договорът в Сан Стефано е дипломатически блъф, който Руската империя
слага на масата, знаейки, че няма да бъде приет. Фактът, че руснаците не организират
временно управление в Македония, означава, че те много добре знаят, че България
ще бъде разпарчетосана. България е окупирана от Руската армия, която издържаме
тук и чак Берлинският договор намалява срока на окупацията“, допълни историкът
Евелина Келбечева.

 

„Забравяме великите думи на Апостола, който казва: „Този, който ни освободи,
той ще ни пороби“, каза тя и допълни, че Левски е отхвърлил целия контрол на Русия върху българското освободително движение.

 

Тя разясни и ролята на граф Николай Игнатиев. „Граф Игнатиев започва атака срещу
движението за Българската православна църква, което води до признаването на българската
нация. Може би това е най-големият успех на националната идея. Това не е включено
в учебниците, допълни историкът. Тя каза за тенденцията, че има отказ откритията
на историците да влязат в учебниците на децата.

 

„Истината е казана. Академичната историография си е свършила работата. Някои
медии отразяват постиженията на българските историци, но обществото няма истинското
и дълбоко знание за цялата убийствена политика на руската империя“, допълни проф.
Евелина Келбечева.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Левът с нов рекорд от 17,32 лири: Десетки хиляди българи избраха Турция за почивните дни
Next: На 3 март Лора Крумова се пръсна от смях от гледката на Шипка

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.