Индийската мисия “Чандраян-3″ завърши успешно с кацането спускаемия апарат “Викрам” върху повърхността на Луната. С това бе прекъсната черната серия на човечеството, което от дълго време не успяваше да изпрати апарат на естествения ни спътник.
“Викрам” кацна в зоната на южния полюс на Луната в 15.34 бълг. време. Секунди след това премиерът на Индия Нарендра Моди, който е на срещата на БРИКС в РЮА, поздрави учените от центъра за управление на полетите.
Преди това “Чандраян-2” не успя да кацне през 2019 г. Неуспешни опити да спуснат апарат на Луната имаха и Япония (“Омотенаши”, “Хакуто-Р”) и Израел (“Берешийт”). Преди дни руската “Луна-25” се разби след като загуби връзка с “Роскосмос”.
Сега Индия стана втората страна след Китай, която изпраща спускаем апарат на Луната през този век. И четвъртата, която въобще е правила това – след СССР, САЩ и Китай.
Спускаемият апарат “Викрам” (кръстен е на основателя на индийската космическа програма Викрам Сарабхай) се отдели преди дни успешно от “Чандраян-3” и се отправи към планираното място за кацане – Южния полюс на Луната, същото място, което целеше втората мисия на Индия и руската мисия.
На “Чандраян-3” му трябваше доста време за да стигне до Луната (мисията стартира на 14 юли), защото има маса от 3900 kg (спрямо 1600 kg на Луна-25). В края на краищата индийците стигнаха до Луната, пет пъти успешно направиха корекция на орбитата и без проблеми отделиха спускаемият апарат “Викрам” (1500 кг) , който носи и 26-килограмовия луноход “Прагян” (санскритската дума за мъдрост).
От санскрит пък името на мисията – “Чандраян”, може да се преведе като “лунен кораб”.
Когато достигна до лунна орбита индийският лунен апарат “Чандраян-3” установи контакт с орбиталната станция “Чандраян-2”, съобщи Индийската организация за космически изследвания. Орбиталната станция на мисията “Чандраян-2” се намира в лунна орбита от 2019 г. Тогава Индия се опита да прилуни модул, но той се разби при кацането. Оттогава станцията “Чандраян-2” продължава работата си в лунна орбита, т.е. сега Индия има две станции около спътника.
“Чандраян-3” струва 6,1 млрд. рупии ($75 млн.; £58 млн.), има “същите цели” като своя предшественик – да осигури меко кацане на повърхността на Луната, добави той. Спускаемият апарат носи пет инструмента, които ще се съсредоточат върху откриването на физическите характеристики на повърхността на Луната, атмосферата близо до повърхността и тектоничната активност. Разбира се, индийците също ще търсят вода на Луната.
Досега нито един апарат не е кацал в полярните райони на Луната. Южният лунен полюс е цел тъй като на полюсите слънцето грее ниско – винаги се намира под или малко над хоризонта, а температурите в кратерите са от порядъка на -203 градуса и вероятно в тях има залежи от воден лед. А това означава ресурси за бъдещите лунни колонисти.
Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате: