Голямата джамия е най-старата османска сграда в София, според информацията във Фейсбук страницата „Бохемска София“.
След Освобождението, сградата е използвана за различни цели, а от 1892 г. в нея се помещава Народният музей.
Една от най-оживените търговски улици в София през последните десетилетия е улица „Леге”. Тя се намира в съседство с Буюк джамия и затова е получила името „Буюк джамиси сокаги“, което означава „улица на голямата джамия“. Джамията е известна още като Коджа Махмуд, но поради големината й започнали да я наричат „Буюк“. Построена е през XV век.
В първите години след Освобождението, джамията е служила за болница, санитарен склад, държавна печатница и народна библиотека с книговезница. Днес сградата е реставрирана и укрепена и служи като Археологически музей.
Докато джамията е била държавна печатница, разстоянието от канцеларията до книговезницата било значително. За по-бърза комуникация, директорът наредил да се постави картонена тръба със свирка на края. Когато духали в тръбата от канцеларията, свирката изсвирвала, сигнализирайки, че някой е повикан.
Тогава повиканият поставял другия край на тръбата до ухото си и така се осъществявал „телефонният” разговор. Това бил първият телефон в България след Освобождението.