Историята за изгорялата филия, която промени възгледите ми и ми даде нов смисъл в живота. Не я пропускай и ти

Всеки от нас иска да даде положителен пример на децата си. Четейки следващите редове, ще научите важен урок, който ще осмисли живота ви!
„Когато навърших 8 години, моята майка готвеше с голямо удоволствие за мен и моето семейство. Но една нощ се е запечатала ясно в съзнанието ми. Тогава тя беше сложила вечерята, но преди това беше имала доста тежък ден в работата си и беше страшно уморена.

Тогава тя постави пред баща ми чиния с доста прегоряла препечена филия с конфитюр отстрани. Когато видях това, аз очаквах някой да забележи прегорялата филия и да каже нещо. За мое най-голямо учудване, баща ми си изяде филийката с конфитюра без думи. После най-спокойно ме попита дали имам да уча за утре и как е било днес в училище. Моят отговор не мога да си спомня, но ясно си спомням, когато си лягах и чух родителите си да си говорят.

Тогава майка ми се извиняваше на татко по повод прегорялата филийка. Никога няма да забравя какво й отговори той:
„Скъпа, аз обичам изгорелите филийки!“
След това отидох да пожелая лека нощ на баща ми и реших да го попитам дали наистина му е била вкусна филийката. А той ме прегърна през рамо и ми каза:
“ Майка ти е имала изключително тежък и изморителен ден днес в работата. Препечената филийка не боли, когато я ядеш. Болят острите думи“. След това продължи със следните думи:

„Аз, както повечето хора, не съм съвършен. Често забравям рождени дни и годишнини. Животът като цяло е пълен с несъвършени неща. Все пак в моя сравнително дълъг живот съм научил, че трябва да приемаме грешките на другите хора. Да свикнем с техните странности и различия и да ги приемаме. Това е ключът за създаването на здрави и трайни взаимоотношения, ключът към любовта и уважението. Не трябва да се будим сутрин със съжаление в себе си. Защото хората ще забравят за това, което правите. Но никога няма да забравят начина, по който сте ги накарали да се почувстват“.
4 картофа и половин килце кайма – омесвам, настъргвам, пека и докато го извадя от фурната, вече е свършило-

И още една притча, която не трябва да пропускате: Защо никога не трябва да съжаляваш за нещо, което вече се е случило

Имало едно време един крал. Той имал приятел, с когото се познавали от много години. Приятелят на краля имал особен навик – каквото и да се случи в неговия живот – добро или лошо, винаги казвал: „Това е добре!“.

Един ден кралят и свитата му отишли на лов. Верният му приятел също бил с него. Той обикновено приготвял и почиствал оръжията за лова. Този път нещо се объркало и то точно с пушката на краля. Когато кралят се прицелил в една птица и стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка.

Приятелят видял какво се е случило, но както обикновено казал:
– Това е добре!
Този път обаче кралят се разгневил и започнал да крещи:
– Не! Това не е добре! Не и този път!
Кралят бил толкова ядосан, че изпратил приятеля си в затвора.

След около година, когато кралят отново бил на лов, попаднал в много опасна гориста местност, където го нападнали канибали. Те го хванали, вързали и го завлекли в своето селище. Запалили голям огън, донесли дълъг кол и завързали жертвата си за него. Точно когато го доближили до огъня обаче, един от тях забелязал, че палецът на ръката му липсва. А те имали суеверие, че никога не бива да ядат човек, на когото липсва някаква част от тялото. И така, отвързали краля и го освободили.

Когато се прибрал, той се замислил дълбоко за случилото се и за приятеля си, който вече цяла година гниел в затвора по негово нареждане. Веднага отишъл при него, освободил го и му казал:
– Ти беше прав! Наистина беше добре, че на онзи лов пушката ми откъсна палеца.
И понеже в този момент се чувствал много виновен пред другаря си, след като му разказал премеждието с канибалите, се разкаял и му поискал прошка:
– Чувствам се много виновен. Постъпих с теб много лошо!
– Не! – отговорил приятелят – Това беше добре!
– Кое беше добре? Че стоя една година в затвора?
– Ако не бях в затвора, щях да бъда заедно с теб при канибалите… – казал мъдрият човек.