Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Историята, която разплака света: Всеки ден на тази пейка един дядо носи букет цветя
  • Новини

Историята, която разплака света: Всеки ден на тази пейка един дядо носи букет цветя

Иван Димитров Пешев юли 24, 2023
ewgehtrytryyy.png

Бад загубил съпругата си Елизабет преди няколко години. Били женени повече от половин век, а той си дал обещание, докато е жив да го изпълва

Когато Елизабет починала, Бад направил мемориална пейка, на която всеки ден идвал с букет бели рози.

На всяко тръгване и сбогуване от това място казвал „ще се видим утре, късмет. Обичам те. Винаги ще те обичам ! „.

Нищо не може да го спре да ходи до тази пейка, колкото и да е бил стар, уморен, независимо от метеорологичните условия, независимо от всичко.

Когато падне сняг, отново ходил, докъдето стигал и емоционално гледал пейката, държейки бели рози в ръцете си.

Двамата чистачи, които забелязали дядото, след като разбрали неговата история, взели лопати в ръка. На другия ден дядото го посрещнала специално почистена пътека до неговата пейка.

Всеки ден, когато ръмял лек сняг, двамата охранители вечер я чистеле, за да може да отиде дядото при любовта си. Просто искали да бъде щастлив.

„Един ден тръгнах към пейката и видях почистената пътека. Коленете започнаха да ми треперят. Не можех да повярвам, че някой го е направил това за мен, „разказва дядото.

Другата страна на историята звучи така:

„И двамата бяхме впечатлени от неговата всеотдайност. Представете си, идваше въпреки че не можеше да се приближи до пейката. Има нещо свято в човека, който вярва в съдбата. А аз мисля, че тук попада и помощта, която предлагаме един на друг „, разказал един от работниците.

„За Елизабет. Завинаги. „Стои изписано на пейката с любовта.

Това е абсолютно реална случка, въпреки че звучи като приказка.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: До всички шофьори, сково влиза в сила нов закон за Вас
Next: Последният влак за по-евтино пенсиониране идва, който може да се възползва

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.