Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Историята, която трогна до сълзи света: 4-годишното момченце, което само шие играчки, за да плати лечението си
  • Новини

Историята, която трогна до сълзи света: 4-годишното момченце, което само шие играчки, за да плати лечението си

Иван Димитров Пешев юли 20, 2022
deteshieigrachki.jpeg

Понякога истинският живот ни поднася истории, които са много по-силни от тези на екрана. Такава е и днешната.

Тази история разтърси мрежата преди две години. Малкият Андрей от Черкаси (Украйна) сам шие снежни човеци-играчки за набиране на средства за лечението си. Майката на Андрей – Алена Семилет разказа как се е променил живота им.

„Вярвам, че има Дядо Коледа и че той е минавал тези дни някъде близо до болничната стая, когато направихме първия снежен човек“, казва ни Алена.

На 4-годишна възраст Андрей бил диагностициран с левкемия. Детето се нуждаело от лечение в Беларуския научно-практичен център за радиационна медицина, в Украйна не можело да му помогнат.

Един курс на лечение струвал 35 000 долара, което било огромна сума за семейството.

Няколко седмици преди Нова година, Алена донесла на сина си чорапи, ориз и флумастер. Майката искала да забавлява с нещо детенцето и му предложила да създаде сам играчки. Първите снежни човеци Алена и бабата на Андрей направили сами, а момченцето ги нарисувало. Снежковците се получили много красиви и семейството решило да ги продаде.

Майката се обърнала към различни фондове, обадила се на телевизионни канали и им писала за сина си. Но огромната сума не можело да бъде събрана. Семейството се готвело да продаде единственото си жилище.

– Просто отидох в Украйна, за да продам апартамента си. И през това време започнаха да идват съобщения от банката. Получихме пари по сметката си. Преводите бяха направени от хора от Украйна, Беларус, Русия, Израел, Германия, – казва Алена.

Във Facebook жителката на Израел – Светлана Кацуба, написала пост за момченцето, което само шие играчки-снежковци, за да припечели пари за лечението си. Тази история разтърсила мрежата. Хората били възхитени от смелостта на детето, неговата отдаденост и воля. Потребителите започнали да прехвърлят пари по сметката на Алена, оставяли поръчки за снежни човеци и дори носели готови фигури в болницата на Андрей.

Само за пет дни събрали цялата сума. Снежни човечета били поръчани от жители от различни части на света.

– Благодарение на вашата подкрепа, молитви, помощ, завършихме лечението! По-рано тази седмица отидохме на контролен преглед в Гомел, ще правим десетки такива пътувания следващите 5 години.

Често чувам: “Е, свърши ли се? Сега живеете, както преди, нали! ”Животът ни се промени напълно, но изводът е важен -„ Да дишаме дълбоко! Да ценим всяка минута от живота! Да бъдем заедно, без значение какво ще стане! ”- пише Алена Семилет на своята страница преди около месец.

Малкият Андрей вече се е върнал у дома, има много приятели, но все още не може да ходи на детска градина. От играчките детето предпочита колите и конструкторите Lego.

– У дома идва частен учител и Андрей се подготвя за училище с него. Може би за начало ще учим дистанционно. Надявам се, че след няколко години ще се преместим в редовно училище. След това той ще отиде в университет. Андрюша иска да стане пилот или лекар, казва Алена.

Майката е уверена, че Андрей ще стане истински мъж и все още пази първия му снежен човек.

– Те купиха този снежен човек, прехвърлиха ни пари. Но купувачът ни го остави като символ. И не вярвайте на някого, който казва, че чудеса не се случват. Те се случват, – казва майката на Андрей.

По професия Алена е фризьорка, дълго време не е била на работа, сега младата жена отново се е върнала в бизнеса.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Кирил Петков: Хванахме се за главата в Брикел, на хората взе да им прилошава
Next: Извънредно! Дойде моментът! Кирил Петков обяви война на

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.