Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Историята на една свекърва и една снаха: Животът е колело – всичко се връща, всичко се плаща
  • Новини

Историята на една свекърва и една снаха: Животът е колело – всичко се връща, всичко се плаща

Иван Димитров Пешев юли 31, 2023
fdbdfbsdadsa.jpg

Животът е като роман, има си сюжет, напрегнати части, но накрая разбираме, че всичко се е случило с причина и всичко си идва на мястото. След всички перипетии има решение, което трябва да е благоприятно за нас.

 

Всички ходове, които правим в живота, имат последствия. Тези, които ни правят добро, ще бъдат възнаградени.

Този, който унижава другите, подиграва им се или прави по-лоши неща, ще трябва да се „сблъска челно“ с живота. Колелото на съдбата винаги поставя човека, който е наранил друг човек, в позиция да поиска помощ.

 

Най-голямото нещастие за тях всъщност е да се сблъскат с факта, че са в подчинено положение спрямо този, когото са наранили.

Животът рано или късно подрежда обстоятелствата. Животът дава на всеки това, което заслужава, помнете. Когато такъв човек се появи на вратата ви, бъдете по-голям човек от него и не му отвръщайте със същото, колкото и да ви е наранил.

 

Прочетете внимателно тези истории:

Свекървата направи всичко, за да разбие брака на снаха си и сина си. Един ден тя се спъна и падна, а тогава дори синът й й обърна гръб.

Тя беше принудена да потърси помощ от не кого да е, а от собствената си снаха, която цял живот малтретираше. Макар и със свито сърце, младата жена все пак се съгласи да бъде до майката на мъжа си, докато е в болницата и да плати всички разходи. Животът на свекървата се преобърна за миг.

Още едно доказателство, че животът винаги подрежда всичко:

Шеф във фирма всеки ден правеше живота на един от служителите си ад. Той му се подиграваше и казваше, че не е достатъчно добър за работата, която върши. Когато шефът получи инсулт, този работник беше единственият, който дойде да го посети.

Когато се съвзел, двамата седели и разговаряли с часове. Накрая шефът разбрал колко лошо се е отнесъл с работника. Поискал прошка, а след това работникът доказал колко голямо е сърцето му и му простил всичко, което са му причинили.

Великите хора знаят как да прощават и да продължават напред с чиста душа. Хората с голямо сърце никога няма да навредят на другите. Дори когато имат възможност да си отмъстят за всички неприятности, които са им причинили, великите хора се отличават с това, че не отвръщат на злото със същото.

Великите хора не се наслаждават на чуждата болка. Помнете, че в живота всичко накрая си идва на мястото. Лошите хора никога не правят добро. Може да не изглежда така, но житейската справедливост е постижима.

Continue Reading

Previous: Бащата на момичето с 400 шева проговори и каза цялата истина за случилото се
Next: Приятели разказаха и показаха Дебора преди да бъде обезобразена от Георги

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.