Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Историята на Милан е доказателство, че черната магия съществува
  • Новини

Историята на Милан е доказателство, че черната магия съществува

Иван Димитров Пешев юли 24, 2023
segewgewyyyy.png

Историята на Милан е доказателство, че черната магия съществува: Тортата за сватбата им е баена на гробището, още по-голям шок е кой го е направил!

След една година работа като сервитьор в известен ресторант, Милан мислил, че е видял всичко, но после, една обикновена сватба променила всичко. Гробарят, който копаел гробовете, дошъл на веселбата и помолил домакина да хвърли тортата.

– Гостите влезли в залата и седнали, след което дошли младоженецът и булката. Един колега се приближи до мен и ми каза, че един гробар търси домакина на веселбата. Не исках да притеснявам младоженците, затова се отправих към бащата на младоженеца. Казах му за какво става въпрос и мъжът ме погледна и тръгна към вратата. Аз тръгнах след него, инстинктивно, ако му потрябвам – казва сервитьорът.

Пред ресторантът стоеше мъж в стари дрехи, той не изглеждаше като гост на сватба. Той притисна едната си ръка към другата и изглеждаше стресирано. Той се извини няколко пъти на домакина и след като бащата на младоженеца показа нетърпение, гробарят започна да обяснява. Първо каза, че копае гробове и така видял какво се е случило.

– Последвах една жена дотук, хубаво облечена. Влезе носейки една торта за вашата сватба. Не бих ви безпокоил, ако не бях видял преди това на гроба същата торта – тихо започнал гробарят, докато очите на бащата на младоженеца се ококорили.

Сервитьорът Милан, който станал свидетел на случката, казва, че гробарят започнал да говори, а ръцете му треперели.

– Тази жена дойде на гробището, хубаво облечена и с торта в ръцете си. Веднага привлече вниманието ми. Тя отиде до един гроб, остави тортата на земята, а после каза нещо, след това хвърли земя от гроба през тортата три пъти. Мислех, че жали за някой, чийто рожден ден е днес, така че е донесла торта на гроба му. Но тя не остави тортата там, взе я и си тръгна. После разбрах какво означава това. Чакаше я мъж в кола. Качих се в колата и тръгнах след тях, затова стигнах до тук – каза гробарят.

– Домакине извинявай, но тази жена баеше на тортата на гроба и я донесе тук. И двамата знаем какво означава това – казал гробарят.

Той започнал да обяснява как изглежда жената, която донесла тортата. След няколко думи домакинът се хванал за главата и казал, това са кумът и кумата.

Сервитьорът, който присъствал на сцената, казал, че бащата на младоженеца се втурнал в залата, хванал кумът и кумата и ги изхвърлил от ресторанта, без да обясни на никого какво се е случило. Той заповядал на сервитьора да изхвърли тортата и повикал гробаря на веселбата.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пиеш чаша преди сън, а на сутринта коремчето го няма: Чудна напитка изчиства всичко излишно
Next: Разрухата на един легендарен ресторант

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.