Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Историята на момичето, останало без зъби, защото от малка не усеща болка
  • Новини

Историята на момичето, останало без зъби, защото от малка не усеща болка

Иван Димитров Пешев март 29, 2023
gdhmsdmsdkusdouisd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

От раждането си тя не знае какво е болка. Ето защо Габи Джинграс ходи през цялото си детство с каска и остава без зъби. Ето как момичето живее и изглежда днес.

Рядкото заболяване

Габи била нормално дете, докато не й поникнали зъби. Момичето започнало да гризе всичко: от книги с твърди корици до собствените си пръсти и език. Родителите не разбирали какво не е наред с нея, тя сякаш не забелязвала, че се наранява.

Лекарите вдигали рамене и не могли да намерят причините за такова отклонение. Триш, майката на Габи, започнала да търси онлайн информация и видяла снимки, показващи същите рани, които дъщеря им си е нанесла. Това било първият път, когато семейството чуло за наследствена моторно-сензорна невропатия.

Това е генетично заболяване, което притъпява чувствителността на нервите. Затова Габи не усеща болка и температура.

Лекарите посъветвали родителите да извадят всички млечни зъби на дъщеря си, за да спре тя да се самонаранява. Заради това кътниците на момичето избили рано и тя ги махнала всички до един.

На училище с шлем

Родителите използвали различни средства, за да защитят здравето на дъщеря си. В училище момичето било придружено от помощник-директора, който следял действията й. Габи също била оборудвана с каска и очила за плуване. Тя трябвало внимателно да следи очите си, тъй като вече била получила сериозна травма, поради която загубила лявото си око.

„Тя се събуди от дрямката си и аз си казах: „О, тя има малко мъх или пух в окото си“, казва майката Триш, „Не беше мъх, имаше истинска следа на роговицата й.“ Така че бързо се обадих на местния лекар и той каза: „Ако на вас ви се случи това, щяхте да изпитвате такава мъчителна болка, че да не можете да отворите очите си.“

Опит за възстановяване

Когато Габи пораснала, родителите й започнало да събират пари за възстановяване на зъбите.

Сега това е основната мечта за момичето, защото от детството си чувала подигравките на съучениците си. Габи вече е завършила гимназия и е записана в колеж. Родителите й организирали фонд за подпомагане на хора със същото заболяване. По света откриха 39 души, които не изпитват болка.

Животът на Габи е много непредвидим. Невъзможно е дори да се предположи колко дълго ще живее, защото всичко зависи от начина й на живот, колко често ще ходи на лекар и дали ще може да забележи, ако нещо се обърка със здравето й. Но момичето не се оттегля в себе си, а се опитва да живее като обикновен човек. Може би това е тайната на щастието.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Нашенка показа кашкавал и предупреди: Не е добра идея човек да пазарува набързо и без да гледа
Next: Билети за концерта на Лепа Брена и Драгана Миркович се равняват на няколко минимални заплати

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.