Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Историята на Христо от Калофер, за когото доктор каза: Ами, той много изкара
  • Новини

Историята на Христо от Калофер, за когото доктор каза: Ами, той много изкара

Иван Димитров Пешев август 16, 2023
satsasdqwras.png

“На фона на агресията, пияните шофьори и макетните ножчета, аз ви предлагам отново да протегнем ръка на Непознат, който има нужда от всички нас. Отново ще ви поговоря за Солидарността. За това най-велико човешко чувство след Любовта.

Да си солидарен, да помогнеш, без да търсиш облаги, да протегнеш една, че и две ръце – това мисля е нещо истинско и вдъхновяващо. Затова няма да спра да ви търся за помощ”, това написа телевизионният водещ Ники Кънчев в профила си във Facebook. И отправи апел – да помогнем на Христо от Калофер, който е в състояние на будна кома вследствие на тежка черепно-мозъчна травма

Преди една година Христо претърпява катастрофа. Следва медикаментозна кома, дълбока кома, будна кома. Христо е с отстранен половин череп, заради мозъчен оток – така лекарите спасяват живота му. Развива тежка хидроцефалия, главата му става двойна.

“След четири месеца престой в болница Христо беше отпратен вкъщи с думите на доктор: “Ами, той много изкара!”. Представете си как се понася от едно майчино сърце подобна присъда!”, пише сестрата на Христо на страницата му в популярна платформа за набиране на средства.

Една година борба за живота му водят възрастните му родители – Недка и Вълю. Хранят го със сонда на стомаха, аспирират секрети от тръба в гърлото. Христо укрепва физически и му е поставена клапа заради хидроцефалията. Отокът спада рязко и Христо отново се влошава, това възпрепятства затварянето на черепа. След два месеца Христо се посъвзема, но е развил остеопороза и са установени фрактури, рамената са измъкнати.

Телевизионният водещ пише в публикацията си още, че семейството на Христо търси спасение, а лекарите от болница “Баруни” в Истанбул дават надежда – предлагат да бъдат направени изследвания на стойност 32 000 лева. След това се очаква сумата да набъбне доста, тъй като Христо се нуждае от реконструкция на черепа.

Сестра му Мария, която е обикновена българска учителка, е поела борбата за живота на братчето си и семейството са събрали около половината сума за изследвания, а турските лекари предлагат час по-скоро Христо да бъде откаран в Турция.

“Снимката на Христо е достатъчно красноречива, че половината му глава я няма! Но е Жив! Затова да го подкрепим! Моля, помогнете с 10, 20,50, 100 лева или кой с колкото реши! Да покажем, че сме Българи и че сме тук от 2000 години! Не е нужно да давате хиляди, а да сме хиляди!”, написа Ники Кънчев.

Начините да бъде помогнато на Христо са чрез:

Дарителската сметка на Христо:
Уникредит Булбанк АД
IBAN: BG33UNCR70001525383743
BIC: UNCRBGSF
Получател: Христо Вълев Чушков
Основание: Дарение

paypal.me/MariaChushkova
revolut.me/mariave53

Дарителски смс с текст DMS HRISTO на номер 17 777

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тъжна вест: Почина д-р Емилия Ценова от НИМ в София
Next: Изненада! Известен българин издал на Лондон тримата нашенци, арестувани за шпионаж

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.