Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Историята на Христо от Калофер, за когото доктор каза: Ами, той много изкара
  • Новини

Историята на Христо от Калофер, за когото доктор каза: Ами, той много изкара

Иван Димитров Пешев август 16, 2023
satsasdqwras.png

“На фона на агресията, пияните шофьори и макетните ножчета, аз ви предлагам отново да протегнем ръка на Непознат, който има нужда от всички нас. Отново ще ви поговоря за Солидарността. За това най-велико човешко чувство след Любовта.

Да си солидарен, да помогнеш, без да търсиш облаги, да протегнеш една, че и две ръце – това мисля е нещо истинско и вдъхновяващо. Затова няма да спра да ви търся за помощ”, това написа телевизионният водещ Ники Кънчев в профила си във Facebook. И отправи апел – да помогнем на Христо от Калофер, който е в състояние на будна кома вследствие на тежка черепно-мозъчна травма

Преди една година Христо претърпява катастрофа. Следва медикаментозна кома, дълбока кома, будна кома. Христо е с отстранен половин череп, заради мозъчен оток – така лекарите спасяват живота му. Развива тежка хидроцефалия, главата му става двойна.

“След четири месеца престой в болница Христо беше отпратен вкъщи с думите на доктор: “Ами, той много изкара!”. Представете си как се понася от едно майчино сърце подобна присъда!”, пише сестрата на Христо на страницата му в популярна платформа за набиране на средства.

Една година борба за живота му водят възрастните му родители – Недка и Вълю. Хранят го със сонда на стомаха, аспирират секрети от тръба в гърлото. Христо укрепва физически и му е поставена клапа заради хидроцефалията. Отокът спада рязко и Христо отново се влошава, това възпрепятства затварянето на черепа. След два месеца Христо се посъвзема, но е развил остеопороза и са установени фрактури, рамената са измъкнати.

Телевизионният водещ пише в публикацията си още, че семейството на Христо търси спасение, а лекарите от болница “Баруни” в Истанбул дават надежда – предлагат да бъдат направени изследвания на стойност 32 000 лева. След това се очаква сумата да набъбне доста, тъй като Христо се нуждае от реконструкция на черепа.

Сестра му Мария, която е обикновена българска учителка, е поела борбата за живота на братчето си и семейството са събрали около половината сума за изследвания, а турските лекари предлагат час по-скоро Христо да бъде откаран в Турция.

“Снимката на Христо е достатъчно красноречива, че половината му глава я няма! Но е Жив! Затова да го подкрепим! Моля, помогнете с 10, 20,50, 100 лева или кой с колкото реши! Да покажем, че сме Българи и че сме тук от 2000 години! Не е нужно да давате хиляди, а да сме хиляди!”, написа Ники Кънчев.

Начините да бъде помогнато на Христо са чрез:

Дарителската сметка на Христо:
Уникредит Булбанк АД
IBAN: BG33UNCR70001525383743
BIC: UNCRBGSF
Получател: Христо Вълев Чушков
Основание: Дарение

paypal.me/MariaChushkova
revolut.me/mariave53

Дарителски смс с текст DMS HRISTO на номер 17 777

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Тъжна вест: Почина д-р Емилия Ценова от НИМ в София
Next: Изненада! Известен българин издал на Лондон тримата нашенци, арестувани за шпионаж

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.