Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • История за дълг и човечност: Полицай прекара часове под дъжда след бедствието
  • Новини

История за дълг и човечност: Полицай прекара часове под дъжда след бедствието

Иван Димитров Пешев септември 6, 2023
treafgsdfghfh.jpg

Разказ за човечността на един полицай на фона на трагедията, породена от природното бедствие по родното Черноморие, събра огромен заряд от обществена подкрепа и енергия.

 

Името му е Румен Колев и за десетки семейства, отцепени от бедствието на пътя край Царево, той е герой.

 

„Бъди здрав и благословен полицай Колев“, написа Ивелина Маринова – една от българките, блокирани с часове от потопа.

Ето и целият ѝ разказ:

 

Ще ви споделя снимката на един изключителен Човек.
Споделете я!
Доброто трябва да се споделя,
защото това е пътят към нашето спасение.

Този Човек с главно Ч е полицай.
И то какъв полицай!
Изпълних се с толкова много вяра, като го гледах, часове във водното бедствие !

 

Чувствах сигурност и спокойствие, въпреки всички наоколо!

Та, искам да споделя за пет часа, които прекарахме със семейството си в колата си, като пред нас 10 метра широка река от дъжд с дълбочина 1.50, пропаднал мост, а 1 км. зад нас още едно корито вода по дерето и направо в морето..

Та, този полицай беше там от 4ч. сутринта а ние от 11ч. влязохме в това потопно приключение.

 

Той обикаляше от кола на кола и излъчваше увереност и мир.

Може би бяхме около 30-40 автомобила, а той ПОЛИЦАЯТ се усмихваше на всички много благо и ведро .
По едно време, даже занесе шишето си вода на детенце, което беше жадничко на две коли пред нас разстояние.

 

Валеше порой, а той си обикаляше часове в колоната от коли и успокояваше всички усмихвайки се все едно всичко е чудно и красиво в този драматичен ден.

Реших да изляза, въпреки пороя и дъжда, та да стигна до реката от дъждовна вода, защото трябваше с очите си да преценя, защо не пускат часове колоната коли попаднала в тази водна тапа, толкова ли е апокалиптично.

 

Все пак коя жена може да изтърпи кротко
толкова часове без да окаже контрол на ситуацията?!

Та ПОЛИЦАЯТ ме помоли да е до мен и да ме държи, разказа ми, че е много опасно и ми сподели как сутринта едвам извадил човек от колата, която я взели с пътна помощ защото я смлял пороя.

И точно в такива моменти,
знаеш, че доброто е точно там където трябва.

 

Не знам името на Човека с главно Ч, работещ днес полицай по пътя преди Царево, но искам да ви споделя и снимката с дъгата в морето, която се усмихна там където нямаше път, но имаше надежда и един усмихнат и добър полицай прекарал 10 часа под дъжда спасявайки и усмихвайки се.
Беше вълнуващо!
Беше ми някак много, много светло!

 

Светът се крепи на раменете на незнайните хора, които имат силата за да изгрее дъгата, въпреки потопа..
Вярвам ????, дори когато е тъмно,
много тъмно светлината побеждава и Бог се проявява чрез добрите
хора с големи и смели сърца!
P.S.

Света e малък:-)!
И 4 часа след публикацията се разбира, че на героят ни името е
Румен Колев!
Бъди здрав и благословен полицай Колев !
/И прощавайте за грешките по горе, но условията тук са не много светли, а и ми липсват очилата:-)

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Хороскоп от Павел Глоба за 6 септември 2023 г.-Лъв Дойде време, когато мечтите се сбъдват
Next: Абсурд на Арапя! Купонджии отказаха евакуация, искали да си допият

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
  • Казват, че парите могат да оправят всичко.
  • В продължение на шест безмилостни месеца Томас спазваше един и същ ритуал с безпощадна прецизност.
  • Думите на Грег отекнаха по-силно от шума на касите. Хората наоколо се обърнаха, престорено заети, но с очи, които не пропускаха нищо. Мая стоеше като закована, сякаш плочките под краката ѝ бяха станали лепкави и не я пускаха.
  • Никой не чу тихия плач зад товарната рампа онази нощ.
  • Евтините пластмасови колела на синия куфар се блъскаха в безупречните павета на най-луксозната улица, където тревата изглеждаше по-гладка от килим, а прозорците блестяха така, сякаш никога не са виждали прах.
  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Джонатан винаги е вярвал, че светът се дели на победители и на хора, които трябва да им ръкопляскат.
  • Острият, отчаян вик прониза нощта и се загуби в грохота на гръмотевиците.
  • Когато Даниел завъртя ключа по-рано от обичайното, не очакваше нищо повече от тишина и тежък въздух. Той се беше научил да живее в къща, която говори само със скърцане на стъпала и с шепота на спомени.
  • Постоянният порой не просто валеше. Той преследваше. Водата се стичаше по предното стъкло на черния автомобил като безкрайни нишки, които все не успяваха да се скъсат. Даниел стискаше волана така, сякаш държеше собственото си търпение в юмрук.
  • Лора беше свикнала с абсолютен контрол.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.