Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • История за силата на вярата и чудото, наречено тризнаци
  • Новини

История за силата на вярата и чудото, наречено тризнаци

Иван Димитров Пешев юли 30, 2023
grgsrhtrhtrhtr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Това е докосваща и красива история за вярата в чудесата, за едновременната и вълнуваща поява на бял свят на три мънички човечета. Шансът да се родят “тризнаци” естествено и от първи път, при това еднояйчни, е 1 на 1 000 000.

“Със съпруга ми имаме син на 3 год. и 6 мес. и решихме, че ще е чудесно да има сестричка. От първия път чудото се случи. На първия преглед се разбра, че ще имаме не просто второ дете, а и трето и четвърто. Очакваме тризнаци, заченати спонтанно”, споделя младата майка. Тя допълва още, че шокът през първите седмици за тях и всички около тях е бил огромен.

“Стояхме пред въпроса и съветите на лекарите – дали да премахнем едно от бебчетата, за да дадем шанс на останалите две да се развият и бременността ми да завърши успешно, или да дадем шанс и на трите, заедно с всички рискове, които води със себе си това решение”, припомня си Бетина.

Преди първия преглед по фетална морфология, младите родители вземат решение, че ако бебетата се развиват нормално и равномерно, ще ги запазят. “Не искахме да се бъркаме в работата на Господ”, казва Бетина.

Следващото им предизвикателство идва по време на прегледа, когато се оказва, че тризнаците са еднояйчни, в една плацента. “Лекарката директно ме посъветва да прекратя цялата бременност, защото това е случай 1:1 000 000 и е изключително рисковано”, разказва младата жена.

Семейството решава да се консултира с още няколко специалисти. Всички, с изключение на проследяващия я акушер-гинеколог, били на мнение, че това е бременност, която трябва да се прекрати.

“Дори въпросът с ембриоредукцията не стоеше вече на преден план, защото фактът, че са еднояйчни (като скачени съдове), не дава големи шансове за успех на другите две бебета.

Отново трябваше да вземем тежко решение. И отново се обединихме около идеята, че искаме да дадем шанс това чудо да се случи. Вярваме, че неслучайно се случва точно на нас”, споделя Бетина.

В хода на бременността ѝ се случват няколко усложнения, но с постоянно ежеседмично следене трите момиченца се появяват на бял свят, с цели 2 месеца по-рано, с много ниско тегло, но готови да се борят отново, разкрива още майката.

Бебетата остават в неонатология повече от 2 месеца. “Всеки ден ги посещавахме по 2 пъти, всеки ден виждахме и се радвахме на 10-те грама, с които са пораснали.

Преминаха през много трудности, справиха се с тях и към този момент всички сме заедно вкъщи. Щастието е неописуемо! Щастието за това, че повярвахме в чудото и то се случи”, завършва разказа си щастливата майка.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разкриха какво се променя след като българското кисело мляко вече е защитено! Всеки трябва да го знае
Next: Младо момиче беше безцеремонно зарязано от съпруга си след като роди, но сега е мечта за милионерите

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.