Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • История, която просълзи света: Майка и баща загубиха трите си деца след инцидент, но не се предадоха и година по-късно
  • Новини

История, която просълзи света: Майка и баща загубиха трите си деца след инцидент, но не се предадоха и година по-късно

Иван Димитров Пешев юли 5, 2022
bebebazsmemt.jpg

Това е само един миг, който унищожава целият им живот. Но само една година по-късно не едно, а три чудеса се случват.

Малкият Кайл празнува своя 5-ти рожден ден.

Заедно със сестрите си (4-годишната Ема и 2-годишната Кейти), майка му Лори и баба му Синди, всички те се отправят към панаира. Кайл най-много харесва виенското колело и зоологическата градина. Изкарват си страхотно. Когато става време за следобедната дрямка, те всички се качват в микробуса, за да се върнат вкъщи. Но попадат в задръстване. Лори се обърща към най-малката си дъщеря и я гъделичка нежно по крака. Това ще е последният път, в който вижда дъщеря й да се смее.

Изведнъж техният миниван е ударен от камион. Без да спре, той се врязва в колата. Децата на задната седалка са толкова зле, че трябва веднага да бъдат закарани в болница.

Когато Крис, бащата, получава обаждане, той се втурва към болницата. Но пристига твърде късно. И двете му дъщери са мъртви. Родителите все още имат надежда за Кайл. Но той е толкова тежко ранен, че няма шанс за оцеляване. Докторите трябва да изключат машините, които поддържат живота му. Заедно със съпругата си, Крис седи на леглото на сина си, докато Кайл диша последния си дъх.

„Държах ръката си на гърдите му, докато сърцето му спря да бие,“ казва Крис. „След това той си отиде.“

Тяхната загуба става очевидна, когато виждат Кайл, Кейти и Ема за последен път преди погребението. Те лежат в 3-малки детски ковчези.

Болката е непоносима. Лори и Крис живеят в квартал с много деца. Всеки път, когато чуват техният весел смях, те затварят прозорците и се крият в задната част на къщата им. На Хелоуин излизат от града, за да не трябва да виждат всички деца, които звънят на звънеца им. Това разбива сърцата им.

Но родителите правят пакт заедно: Те няма да се самоубият. Дори и това да изглежда като единствената реална алтернатива. „В определен момент просто искате да премахнете скръбта. Искате да се самоубиете, защото си мислите, че ще бъдете с децата си отново „, признава Крис. „Но ние си обещахме никога да не го правим.“

И те решават нещо много по-добро: 3 месеца след инцидента, Крис Лори решават отново да имат деца. Лори се подлага на изкуствено оплождане. Резултатът е прекрасен: Две момичета и едно момче. Точно като Ема, Кейти и Кайл. Те всъщност искат само едно дете, но виждайки оплодените яйцеклетки, веднага разпознават знак.

Почти година по-късно, след като са загубили Кайл, Ема и Кейти, им се раждат тризнаци: Ашли, Ели и Джейк. „Те никога няма да заменят Кайл, Ема и Кейти“, казва Лори. „Но отново има радост в къщата ни. Има радост и в сърцата ни. Те изпълват живота ни с любов, щастие и смях отново. “

Тризнаците знаят, че преди да бъдат родени са имали 3 други братя и сестри. Техните снимки са навсякъде в къщата и техните родители говорят за тях често. Те дори ходят на гробищата заедно. Цялото семейство е заедно. Тъй като Кайл, Ема и Кейти никога не бива да се забравят.

Трагичната история на тези три братя и сестри наистина разплаква. Раните, които родителите носят в сърцата си никога няма напълно да се излекуват. Но благодарение на раждането на техните тризнаци, живота им отново има смисъл.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майка избра сладко якенце за 3-годишната си дъщеря, но когато се вгледа по-внимателно, направо ѝ се изправи косата
Next: Важно от днес за пенсионерите: за социалните, наследствените, инвалидните и други пенсии

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.