Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ицо Хазарта: При цялата гадост на комунизма бащите ни са свършили повече смислени неща, отколкото ние
  • Новини

Ицо Хазарта: При цялата гадост на комунизма бащите ни са свършили повече смислени неща, отколкото ние

Иван Димитров Пешев септември 28, 2022
csaicasocoascoas.jpg

“Точно нашето поколение седеше и гледаше как се налива бетон по плажа, как престъпниците облякоха костюми, купиха си медии и сега дават интервюта в тях, пише THERUSH

При цялата гадост на комунизма нашите родители са свършили повече смислени неща в техния живот, отколкото ние – в нашия“, казва популярният певец Ицо Хазарта в социалните мрежи.

Ето какво гласи поста на Ицо Хазарта във Фейсбук:

“Точно нашето поколение седеше и гледаше как се налива бетон по плажа, как престъпниците облякоха костюми, купиха си медии и сега дават интервюта в тях.

Не изпускай тези оферти:

Някои от нас се спасяват поединично – отиват в друга държава или намират бизнес възможности тук, или се затварят в черупката си, или се изживяват като рап звезди, но всички ние се възмущаваме, сякаш някой друг ни е ср*л в гащите. Сякаш гърците, холандците или французите всичко са получили даром, а ние сме клетници, прееб… от Господ.

Плюем по-старите от нас, че са търпяли Бай Тошо, но истината е, че при цялата гадост на комунизма нашите родители са свършили повече смислени неща в техния живот, отколкото ние – в нашия.”

Още от Ицо:

Един месец гледам кой ли не да обяснява едни много красиви изречения… животът ми мина в това да ги търпя тия дърти мутри – от 90-те години ги гледам, сега вече ги гледам с костюми как обясняват, че трябва да има стабилност.

Искам да ги разкарам, ето това ме задържа в политиката. Това заяви в ефира на „Лице в лице“ по bTV кандидатът за депутат от „Продължаваме промяната“ Христо Петров – Ицо Хазарта.

,,За мен това е мръсната машина, която съществува от доста време, повече от 30 години, и тя работи. И тя е това, което прави нашата държава различна от другите европейски страни, на които искаме да приличаме поне малко“, допълни Петров.

Ицо Хазарта: Може да има реформи, но трябва една критична маса от хора

По думите му „мръсната машина“ притежава медийна империя, която може да съсипе един човек, преди до него да стигне прокуратурата и данъчните.

В добрия случай, след като един човек е мачкан, той в един момент си казва защо си зарязвам хубавия живот, и си тръгва. В лошия случай той става част от мръсната машина, обясни още Ицо Хазарта.

Ицо Хазарта: Простотията не е прекият път към успеха

Според него е възможно политиката да бъде място за промяна, тъй като това зависи от хората, защото именно те са тези, които правят политиката, и напомни, че хората биват и добри, и лоши.

Правителството падна благодарение на усилията на мръсната машина, защото не направихме сделка. Някои, например, искаха няколко милиарда за строеж на пътища за определени фирми, посочи Петров.

Относно допуснатите грешки на ПП кандидат-депутатът подчерта, че грешки несъмнено са били допуснати, като според него най-сериозната от политическа гледна точка е била тази, че всяка партия разполагаше с отделно министерство, за което да отговаря.

Ицо Хазарта: Хората от статуквото мислеха, че ще се разберат с нас

На въпрос за излязлата информация в медийното пространство за социологическа агенция, която поискала пари от ПП, за да им вдигне процентите, Ицо Хазарта не пожела да назове нейното име, но поясни, че тези оферти не идват с фирмена бланка и подпис на шефа на агенцията.

По мое мнение социолозите се появяват месец-два преди изборите и почват да пълнят главите на хората с едни неща, и след това много успешно се правят на луди. Даваха 10% преднина на ГЕРБ, а спечели Промяната, припомни той.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Вижте хитреца от БАН, който плаща по 3 лева за ток на месец
Next: Шопинг преди зимата: Българи носят ботуши, палта и завивки от Одрин

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
  • Напуснах дома си на осемнадесет. Точно в деня, в който получихме дипломите си, аз събрах сака си, докато тя, моята близначка Лилия
  • Съпругът ми, Асен, започна да остава до късно на работа. Вечерите се проточиха в тишина. Голямата ни къща, обикновено изпълнена с неговия мощен глас и смях, сега притихваше в очакване
  • Всеки уикенд. Като по часовник. Петък вечер Мартин започваше да стяга малките сакове. Двете ранички с динозаври за момчетата, резервни дрехи, любимите им играчки. Водеше децата при родителите си
  • Животът ми беше подреден. Като пенсиониран архитект, аз ценях структурата, тишината на сутрините и меката светлина, която падаше върху чертожната ми дъска, макар тя отдавна да служеше само за подреждане на книги
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.