Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • И аз не вярвах, но реших да опитам – дерях се като магаре, но кашлицата ми мина много бързо
  • Новини

И аз не вярвах, но реших да опитам – дерях се като магаре, но кашлицата ми мина много бързо

Иван Димитров Пешев октомври 21, 2023
sdfgfdbgrgereew.png

Представяме ви рецептата и опита на наша читателка, която наскоро ни я изпрати, с надеждата да бъде полезна и на други с подобен проблем.

Колкото и необичайно да ви звучи тази рецепта, както и на нас в началото, тя беше изпробвана от голям брой читатели, които споделиха положителния си опит в коментарите. Струва си да опитате:

„Здравейте, искам да споделя с читателите на „За Жената“ един невероятен метод за лечение на кашлица . Поне за мен беше невероятно в самото начало… Докато не го опитах.

А именно, рецептата е много проста, евтина и работи буквално за една нощ. Не разбирам как работи, но наистина е ефективно.

Ето за какво става въпрос: съпругът ми, който иначе е пенсионер, наскоро се простуди и оттогава разви упорита кашлица . Опитахме какво ли не, от различни сиропи до чайове, но нищо не помогна.

Който се обади да пита, само се оплаквахме от кашлицата на мъжа ми. Сънят ни също беше нарушен. Докторът вдигаше рамене, казвайки ни, че не чува нищо в слушалките, а той продължаваше да кашля. Имаше нощи, когато буквално не спяхме от досадната кашлица.

Мой стара приятелка, по професия лекар, ми каза още в началото за лекарството, което ще ви разкрия, но честно казано ми се стори толкова безсмислено, че изобщо не го взех под внимание, и дори се учудих, че толкова учена жена ми предлага глупости като съвет.

Но повярвайте ми, съпругът ми и аз се притеснихме, защото кашлицата вече се бе проточила твърде дълго. И тогава си казах: да опитаме, все пак няма какво да губим! Ето рецептата:

 

Лек за упорита кашлица

Приготвяне: сложете чаша кока-кола на огъня. След като заври, изключете котлона, оставете за още минута-две и след това оставете. Трябва да се пие топло. Подейства веднага на съпруга ми и по чудо кашлицата му изчезна за една нощ. Още на следващия ден спря да кашля.

 

Приятелката ми каза, че може да се пие по нужда до 4 чаши на ден, но да не се прекалява, защото съдържа захар и кофеин. За щастие нямаше нужда при нас, буквално една чаша беше достатъчна.

 

 

Може би ще помогна на някого, затова споделям опита си. Споделете и вие“, пише читателката ни.

Според опита на читателите, откакто публикувахме историята за първи път, това всъщност не е толкова непознато лекарство за гърло и кашлица, често се използва по света за лечение на тези състояния, а вкусът и действието му се подобряват от добавянето на лимон и джинджифил.

Коментарът на Ренета Симова:

„Сложете 2 до 3 супени лъжици захар в суха тенджера на огъня. Внимавайте да не почернее, трябва да добие карамелен цвят, като от време на време я дръпвате и слагате отново на огъня.

Когато захарта се разтопи и добие еднороден цвят, слагате вода колкото за една чаша чай, оставяте да заври и захарта да се разтвори хубаво, за да се получи напитка като чай.

 

Свалете съда от котлона и сервирайте чая в чаша с малко стръкче сух босилек и половин чаена лъжичка масло. Покрийте с чаша за 3 минути, след което се насладете на вкуса. Много хубаво и полезно при болно гърло и кашлица. Може да се консумира три пъти на ден. Поздрави!“

Continue Reading

Previous: Tрагедията е неописуема! Това е причината за смъртта на младия наш футболист
Next: Невиждан бум в селския ни туризъм, а в този край не вярват на очите си

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.