Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • И тя го отнесе! Гневът за Путин се стовари централно върху легендата Алла Пугачова
  • Новини

И тя го отнесе! Гневът за Путин се стовари централно върху легендата Алла Пугачова

Иван Димитров Пешев юни 1, 2022
algapcugancoova.jpg

Колкото по-нисък интелект, толкова по-гръмки оскърбления – отвърна от Израел изпълнителката на “Милион червени рози“

„Колкото по-нисък интелект, толкова по-гръмки оскърбления. Страна, живей спокойно!“ – така с 9 думи отговори в Инстаграм във вторник певицата Алла Пугачова на вулгарните нападки по неин адрес, които бяха прожектирани върху фасадата на телевизионния център „Останкино“ в Москва.

Праволинейните привърженици на кремълския режим взеха Алла Пугачова на мушка в момента, в който звездата отпътува за Израел още в началото на руската агресия в Украйна. Кулминацията дойде в понеделник, когато върху сградата на „Останкино“ в Москва беше прожектиран текст, „Алла, как хорошо, что ты убежала.

Алла, ты давно здесь всех за…бала.“ В руския език има известен нюанс при употребата на вулгаризма „за…бала“, в този случай трябва да се чете като „на всички отдавна им е писнало от тебе тука“, а не както буквално биха могли да преведат някои, че е „за…бала всички тук“, т.е. че ги е зарязала.

Раздразнението на „патриотите“ беше подсилено от факта, че мъжът на изпълнителката на „Арлекино“ и „Милион червени рози“ Максим Галкин осъди нападението на Русия срещу Украйна от самото начало. Тогава започна хейт и срещу него.

Алла твърдеше, че не са избягали в Израел, а са само на почивка, но през април Галкин призна, че е бил принуден да напусне Русия със семейството си, защото започнали да забраняват концертите му в страната, а рекламодатели отказвали сътрудничество с него.

На 22 април съпругът на Пугачова заяви, че всичките си хонорари от концертите в Израел ще дари в подкрепа на украински бежанци. Четири дни по-късно руската водеща Маша Ефросинина каза, че след осъждането на руската агресия шоуменът е бил лишен от цялото му имущество в Русия, а срещу него било образувано наказателно дело.

Това й съобщил лично Галкин. Оттогава новините около бъдещето на звездната двойка са противоречиви. Алла направи изявление, че ще се приберат за първия учебен ден на 1 септември, но няколко дни по-късно Галкин публикува афиши за концерт в Австралия, който започва на 2 септември.

Самата Алла Пугачова не се е изказвала досега за войната, но според галериста Марат Гелман, ако възбудят дело срещу мъжа й, тя „може да започне да говори и да не спре“.

До този момент никой не е поел отговорност за оскърблението по адрес на любимката на поколения руснаци и граждани на СССР. Няма реакция и на официални представители на „Останкино“.

Пресслужбата на телевизионния център обяви, че няма да коментира надписа. Прожекцията огорчи феновете на Пугачова, които настояват извършителите на хулиганския акт да бъдат установени и наказани.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Масов бой в Народното събрание, депутати скочиха на колегите си
Next: Абсурдът, наречен казарма и защо не трябва да се връща

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.