Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Йорданка Христова е крайно разочарована от новите водещи на Би Ти Ви
  • Новини

Йорданка Христова е крайно разочарована от новите водещи на Би Ти Ви

Иван Димитров Пешев ноември 4, 2023
dasnfhfghfghtrhtrhtr.png

Естрадната икона Йорданка Христова е крайно разочарована от новите водещи на съботно-неделния сутрешен блок на Би Ти Ви.

Певицата на народа никак не долюбвала младежите Бесте Сабри и Митьо Маринов, които от началото на есента поеха щафетата в предаването „Тази събота и неделя”.

Те бяха назначени от бившия директор в медията Антон Хекимян, след като с неговата благословия от шоуто бяха детронирани дългогодишните водещи Жени Марчева и Диана Любенова. След вълната от неодобрение срещу радикалното решение двете тв ветеранки да бъдат свалени от ефир, преди да напусне ръководния си пост, Хекимян върна Марчева като водеща на рубриката „Защо, господин министър?”. Любенова обаче остана в графата безработни.

Докато двете с Жени бяха на екран, Йорданка Христова беше техен чест гост. Естрадната певица неведнъж е показвала симпатиите си към журналистките, които са почитателки на творчеството й. Освен това Данчето обичала през уикендите да гледа предаването им и като зрител. Във фейсбук преди дни тя написа: „Липсвате, девойки!

Новите са за тъпо детско предаване” под снимка на Марчева и Любенова. Те й отвърнаха с любов. След думите на Йорданка, изстреляни в публичното пространство, едва ли новите водещи ще имат смелостта да я поканят в студиото си, а дори и да им се наложи, вероятно тя самата не би приела да я интервюират, предвид негативното й мнение за тях.

Младите водещи Бесте и Митьо са съответно на 28 и 27 години. Макар и с малко телевизионен опит, бележат невероятни кариерни възходи и успяха да изядат хляба на далеч по-опитни водещи от тях. След като Диана Любенова беше отстранена от екипа на Би Ти Ви, мнозина си помислиха, че отново ще се завърне към актьорските занимания, но всъщност до броени седмици тя щяла да пак да грейне на екран, този път в БНТ.

Това потвърди и бившата й колежка и близка приятелка Мариана Векилска, която също има свое предаване в националната телевизия от няколко години. В медийните среди се носи клюката, че Любенова щяла да заеме мястото на Люба Пашова в предаването „Извън играта”. Тя пък напусна телевизията майка в края на лятото след 27 години стаж там.

Вероятната наследничка в креслото й Диана Любенова дори вече е заснела рекламни фотосесии за предаването и през ден-два е засичана да снове около сградата на БНТ на столичната ул. „Сан Стефано”, споделят очевидци

Continue Reading

Previous: Днес е Архангелова Задушница! Отидете на църква и направете следното (+ силна Архангелова молитва за упокой на душите)
Next: Истина е новината за българската шахматистка и шампионка Нургюл Салимова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.