Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Йорданка Христова попадна в наследството на Фидел Кастро – вижте какво ѝ е оставил!
  • Новини

Йорданка Христова попадна в наследството на Фидел Кастро – вижте какво ѝ е оставил!

Иван Димитров Пешев януари 22, 2023
dasncaskdasd.png

Йорданка Христова получила четири картини от Фидел Кастро, тя научила, че е спомената в наследството малко след смъртта му.

Че Йорданка Христова и Фидел Кастро са изживели своя любовен роман едва ли някой се съмнява. Но, че легендарната ни естрадна изпълнителка е получила в наследство от Ел Команданте четири произведения на изкуството за спомен е малко известен факт.

Уважаваната българска певица сама разбрала, че името й фигурира сред наследниците на кубинския лидер едва след неговата смърт.

Според близки до естрадната прима тя била уведомена за безценния подарък едва след като Кастро бил починал. Той се разпоредил приживе след смъртта му Данчето да получи за спомен скъпите картините.

Не изпускай тези оферти:

Певицата не иска да коментира нищо за скъпото наследство. Нито за любовните си отношения с кубинския първи.

Но скоро бяха извадени на показ доказателства за силните страсти между нея и Кастро.
По една случайност посланичката на Куба в България се разприказва пред тв водеща в присъствието на Данчето.

Терасита Капоте разкри пред водещата пикантна история. На която самата дипломатка станала свидетел.

По време на една официална среща, на която били певицата и Ел Команданте кубинския лидер придърпал Капоте на страни и й прошепнал в ухото да предаде на естрадната дива, че ако не трябвало да се спазва протокола щяло да се случи нещо страстно между тях двамата.

Ако трябва да сме честни Йорданка Христова се опита да не отговори истина ли е това.

Но кубинската дипломатка не показа голяма въздържаност и разкри пред зрителите тази дълго пазена подробност в тайна, предават от електронното издание retro.bg.

Легендарната естрадна изпълнителка винаги е казвала, че обича да пази интимния си живот в тайна. Можем да научим цялата истина от нея единствено ако напише биографична книга, обещава Данчето.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бабата, която лекува безплатно само срещу едно благодаря
Next: На тези места в никакъв случай не трябва да слагате икони у дома си

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
  • Веднъж бившият ми шеф ми се обади и започна да ми се кара, че не съм подготвила някакви документи и материали. Помислих, че е набрал грешен номер, и му казах: ‘Напуснах преди два месеца.’
  • Издържах. Това беше думата, която определяше живота ми. Не „живеех“, не „обичах“, а „издържах“. Десет години. Една декада от мълчание, студени вечери и натрапчивия, сладникав аромат на чужд парфюм, просмукан в ризите на Мартин. Десет години, в които се бях превърнала в пазител на една фасада – фасадата на „стабилното семейство“.
  • Беше влажно и горещо лято, от онези, в които асфалтът лепне по сандалите, а въздухът стои неподвижен, тежък от миризма на липи и прах. Бях на пет. Пет години са странна възраст – достатъчно голям, за да разбираш тона на гласовете
  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Тази мисъл беше като постоянен, нисък тътен в съзнанието ми, докато стоях под сивия, навъсен чадър на небето, слушайки как буците пръст удрят по капака на евтиния ковчег. Дъждът беше ситен, но пронизващ, точно като скръбта
  • Нямахме много пари. Тази фраза беше като приспивна песен в нашия дом, повтаряна толкова често, че почти беше изгубила смисъла си, превръщайки се в обикновен фонов шум. Но мракът беше реален.
  • Звучи просто, нали? Като изречение, което казваш на колега, докато чакаш асансьора. Но зад тези четири думи се криеше истинска одисея
  • Нашата бавачка е невероятна с момичетата ни. Диана. Дори името ѝ звучеше меко, успокояващо. Помогна ми толкова много през последните, тежки месеци от бременността ми с Мила, а след раждането беше буквално моят спасителен пояс
  • Със съпруга ми се скарахме жестоко онази вечер. Не беше като другите пъти. Не беше за дреболии, за неизмити чинии или забравена сметка. Това беше нещо дълбоко, гнило, нещо, което бе тлеело под повърхността на нашия
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.