Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Йордан Илиев и Атанас Градев са полицаите, загинали при мелето в Бургас
  • Новини

Йордан Илиев и Атанас Градев са полицаите, загинали при мелето в Бургас

Иван Димитров Пешев август 25, 2022
iordanilievpolicai.jpg

Това са двете имена на униформените, които изпълняваха до последен дъх дълга си към пагона

Загинаха двама от най-смелите полицаи на ОДМВР-Бургас. Младши инспектор – старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ в сектор „Охранителна полиция“ в Първо РУ-Бургас Йордан Илиев, заедно с колегата си старши полицай Атанас Градев – това са двете имена на униформените, които изпълняваха до последен дъх дълга си към пагона.

Двамата бяха изключителни полицаи и искаха да израснат в системата на МВР. След два месеца Йордан Илиев е щял да премине на по-висока длъжност в отдел „Криминална полиция“ заради доказани качества, само за последните три месеца е награждаван три пъти за проявен героизъм. Тази нощ той изобщо не е трябвало да бъде на работа, поел е извънредно дежурство в друго отделение, в което не са достигали патрулните полицаи.

Тази сутрин около 5,30 часа те са искали да помогнат на колегите си и се включват в преследването на автобус с мигранти в района на кръговото кръстовище „Трапезица” в опит да пресекат пътя му, но той буквално връхлита върху колата.

Не изпускай тези оферти:

Загинаха двама полицаи при опит да спрат нелегални мигранти в Бургас

Бежанците са били около 35 човека, между тях има и малки деца. Няма тежко пострадали от чужденците.

На мястото са най-близките на двамата полицаи, които ще бъдат запомнени с професионализма и безкомпромисността си. И двамата са млади и амбициозни, поставяха кариерата си над всичко. Към Бургас пътува и министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев.

Журналистка от „Флагман“ е годеница на един от загиналите полицаи при гонка с мигранти. Това заяви главната редакторка на информационния сайт Катя Касабова в ефира на bTV.

Става дума за Светлозара Кидерова, жена на Йордан Илиев от Първо РУ. Двамата всъщност живеели на семейни начала.

На въпрос чула ли се е вече със Светлозара, главната редакторка на „Флагман“ заяви: „Невъзможно е да я чуя, тя е в шок и е долу. Чудих се защо тя не е на произшествието и не предава абсолютно нищо. Затова аз се намирам тук“, каза тя.

„Атанас Градев и Йордан Илиев са загинали. Йордан вече живееше със Зара и добре го познавам“, каза тя.

„Автобусът буквално е морга. Вижте как изглежда. Той е карал със скорост, с която е унищожил двете сгради. Вижте как е пометена полицейската кола“, добави Касабова.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Пряко предаване: Огънят е тръгнал от 11-я етаж, блокът е в пламъци! Има загинал човек
Next: Трагедията е огромна: Журналистка от известна медия е годеница на единия от загиналите полицаи при ада в Бургас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.