Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Йотова е бясна! Действията на Нинова я накараха да изригне: Резултатите на изборите зависят от теб
  • Новини

Йотова е бясна! Действията на Нинова я накараха да изригне: Резултатите на изборите зависят от теб

Иван Димитров Пешев август 5, 2022
iaovaiianivova.jpg

Вицепрезидентът Илияна Йотова коментира в град Левски политическото напрежение между БСП и президентската институция и предстоящия вот наесен.

Според нея сега е най-опасно левите избиратели да бъдат разделяни между партията и президентската институция.

На въпрос дали отношенията между лидера на партията Корнелия Нинова и президента Радев ще повлияят на левите избиратели Йотова отговори:

„Безспорно ще повлияят, защото хората недоумяват защо е тази битка на Корнелия и на още 7-8 човека от сегашното ръководство на партията. Уверявам ви, че това не е позицията на българските социалисти и моите всекидневни разговори с тях го доказват.

Според мен, колкото по-бързо спре тази война на Корнелия Нинова, толкова по-добре и толкова по-убедителни ще се резултатите на БСП на предстоящите избори.

Най-важна е убедителната кампания и добрите резултати, за да може БСП да бъде представена в управлението на страната, а не просто да бъде необходимата партия за съставяне на парламентарно мнозинство.“

Кризите и решенията, които трябва да бъдат взети в следващите месеци, са много по-важни за българските граждани, отколкото всякакъв реваншизъм и споровете с който и да било политически лидер.

Това отговори вицепрезидентът Илияна Йотова на въпрос на БТА дали според нея е необходима ревизия от служебния кабинет на управлението на кабинета на премиера Кирил Петков.

Служебното правителство има две основни задачи: да върне стабилността в страната и да осигури сигурността на българските граждани – от енергийните доставки до ситуацията с COVID-19, сигурност за есенните месеци, сигурност за зимата, каза вицепрезидентът. Сред задачите на кабинета на Гълъб Донев тя посочи още подготовката на проекта за новия бюджет, както и „справянето с всяка една криза, която, за съжаление, остави предишният редовен кабинет“.

Вицепрезидентът Йотова пожела много смелост и кураж на служебното правителство, защото „не са една и две кризите, с които трябва да се преборят за един много ограничен период от време“. Тя изрази също надежда след изборите да има стабилен редовен кабинет.

На въпрос за критиките, отправени от лидера на БСП и бивш вицепремиер Корнелия Нинова към президента и заявеното от нея, че служебното правителство ще бъде реваншистки настроено към БСП, вицепрезидентът Йотова каза, че не знае какво е визирала Нинова. Ако е визирала тримата министри, които и днес са членове на Националния съвет на БСП, смятам, че те са гордост за всяка една партия, чиито членове са.

И Весела Лечева, и Крум Зарков, и Явор Гечев са хора, които са се доказали експертно, професионално, политически, със свое мнение и позиция, така че техният скок в голямата политика като министри, особено на по-младите хора, може само да заслужава поздравления и да им пожелаем и на тях много успех, каза вицепрезидентът Йотова.

Илияна Йотова награди лауреатите в творческите конкурси за деца и юноши от българските общности по света, които всяка година се организират от Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Церемонията в Националния дворец на децата в София е под патронажа на вицепрезидента.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Още лоши новини за Спецов! Прокуратурата разследва
Next: Почина впезапно младият преводач Боян Костов

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.