Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Йълдъз от Опасно изкушение пусна незабавен зов за помощ
  • Новини

Йълдъз от Опасно изкушение пусна незабавен зов за помощ

Иван Димитров Пешев февруари 9, 2023
yilsdiasdisakdoas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

От самото начало на трагедията красивата турска актриса Еда Едже Йълдъз от „Опасно изкушение“ не спира да прави, каквото може за набирането на помощи за жертвите от убийствения трус в Турция.

В първия ден тя пусна жалейка с турското знаме и сякаш потъна в дън земя.

Оказа се, че през цялото време тя не спира да помага на хората.

Тя призова хората да използват всички средства за комуникация, за да направят, каквото могат за осигуряването на помощи.

„Всеки даде каквото може, за да помогне, толкова се радвам, че имаме такъв народ!!! Комуникацията в социалните медии е изключително важна в тази възраст, защо имате толкова много последователи? От дни се опитвам да го правя!!!!!!!

 

Много неща осигурихме благодарение на вас, минаха дни, в които сигналите са много важни, спасителната работа започва с първите сигнали. Специалистите казаха, че ще споделяме сигналите по телефона, правя всичко възможно и ВСИЧКИ ГО ПРАВЯТ, ВИЖДАМ ВСИЧКИ НЕ СЕ СПИРАТ, ТОЛКОВА СЪМ ЩАСТЛИВА ЧЕ ВИ ИМАМ, ОБИЧАМ ВИ ВСИЧКИ ТОЛКОВА МНОГО ♥️♥️♥️♥️♥️😭🇹🇷♥️♥️

 

Още за земетресението от експерти:

 

Колкото по-силно е едно земетресение толкова по-продължителни са вторичните трусове. След това, което се случи в Турция и Сирия, може да се очаква, че отекването ще продължи месеци, ако не и година.

Хората там се преживели може би над 1000 разтрисания на земята, включително и най-силните. Случва се – макар и рядко, да има и подготвящи трусове, след които се случват по-силни.

Това каза пред Радио София проф. Николай Милошев, директор на Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН.

По думите му, толкова силно земетресение се случва едва 10-15 пъти годишно на планетата ни.

Целият Балкански полуостров е сеизмично активна зона. Но и в Турция, и в Гърция земетресенията са повече, отколкото у нас.

Между 1900-1928 г. в България са се случили няколко големи земетресения, а най-силно – в 1904 г., с магнитуд 7,8. През 2022 г. в страната ни са усетени около 50 земни труса, включително и най-слабите.

Според проф. Милошев това, което трябва и може да се предскаже, е къде ще стане земетресение и евентуално колко силно ще бъде. Само на въпроса кога никой не може да отговори засега.

Въпреки че е трудно да се дават универсални съвети, по време на подобно бедствие е важно да запазим спокойствие, за да се ръководим от смислени действия, а не от паника.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всички я обичахме, беше невероятна спортистка. Нека почива в мир, дойде като гръм от ясно небе
Next: Хиляди не могат да скрият сълзите си! Софийски университет потъна в скръб, отиде си Естер Бодурска-Денкова

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.