Такъв е животът – докато Мара Отварачката минава от Бентли на Мерцедес и реве, отишлата си в тези мрачни дни прекрасна актриса Мариана Аламанчева чистеше входове.
Познавам това прекрасно семейство – Мариана, нейния Петър Софрониев, за него ще кажа само най-елементарното – авторството на текста на Казано честно всичко ми е наред, и тяхната Зори.
Мариана ги погреба. Тези талантливи, много готини хора никога нямаха пари, но последните години им отнеха достойнството. Бяха приятели на нашите в детските ми години. В апартамента им на Гурко се събираха с Васо Попов, Мито Манчев, Митко Вълчев – автора на Една българска роза, ако не сте се сетили още кой бе той.
Викаха си Прологчани, защото играеха Пролога на Балкански синдром – театралната суперпродукция от края на соца, написана от друг приятел на всички тези хора – Станко Стратиев.
Понякога, когато купоните не бяха по къщите, а в кръчмето на Сатирата, присъединяваха и Парцалев, и Вели Чаушев, който също си отиде тези дни. Ужасно е, че всички тези добри хора ги няма.
А Сатирата – любимия на всички смешен театър, отдавна е тъжен. Колкото и да биде ремонтиран.
Моля не ги забравяйте!
автор: Борис Ангелов
Не изпускай тези невероятно изгодни оферти: