Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Каква е разликата между брашно тип 500 и тип 650?
  • Новини

Каква е разликата между брашно тип 500 и тип 650?

Иван Димитров Пешев март 30, 2024
vasdvdsbvfdbdnhgn.png

Брашното е сред най-старите продукти, които човечеството познава. У нас то е символ на културата и традициите ни, с него са замесени историята и бита ни чрез питките и обредните хлябове, които домакините омесвали и за празници, и за погребения и помени.

В световен мащаб брашното се счита за основна храна в редица страни и е изхранило много поколения в бедни и трудни години. И макар да са по-популярни брашната от зърнени култури като пшеница, ръж, ечемик и други, то брашната от нестандартни култури като кестените например смело се предлагат и печелят популярност с ползите, осигуряващи за здравето.

Вероятно сте забелязали, че на опаковките на брашната има комбинация от буква и цифри, които сочат типа им, като най-разпространеното, известно и използвано брашно е бялото, тип 500, което обаче, уви, далеч не е най-полезното. По-полезно безспорно е ръженото брашно, това от ориз и кестени и много други видове, които обаче не са най-добрите избор за домашния кейк. За да може да изберете брашно според нуждите си, следва да знаете разликата между различните брашна и по-специално разликата между брашно тип 500 и тип 650, които най-често виждаме в рецептите за тестени, сладки вкусотии и домашен хляб.

Защо брашното тип 500 има по-малки ползи за здравето?

Причината за този неприятен факт – бялото брашно да не е най-полезното – се корени в начина на преработка на суровината за получаване на брашното. За производство на бялото брашно е необходимо да се отстрани обвивката на зърната, с което се отстраняват и ценни витамини и минерали, намиращи се в най-големи количества именно в обвивката. Но пък се получава бяло и ултра фино брашно, намиращо приложение и в производството на хляб, хлебни, тестени и сладки изделия, и в дома за домашни кулинарни изкушения, приготвени от ръцете на домакинята.

Колкото повече от обвивката се запазва в производствения процес и намира в брашното, толкова по-полезно е то. Така най-ценни за здравето, най-богати на минерали и витамини са брашната, получени чрез т.нар. просто смилане. Ако нито една част от обвивката не се изхвърля, а се смила и се намира в брашното, то това е т.нар пълнозърнесто брашно, приетото за най-полезно и най-богато на витамини и минерали именно защото се смила с обвивката, където те се намират. Ако се чудите как да разпознаете по-пълноценното брашно с повече витамини и минерали – вижте цвета – колкото по-тъмен е, толкова по-полезно е брашното пред вас.

 

Брашно тип 500 и тип 650 – каква е разликата между тях?

Разликата в цифрата подсказва, че има разлика между двете брашна, но каква е тя? Цифрата сочи процент пепелно съдържание. Колкото е по-високо пепелното съдържание, толкова по-полезно е брашното. Колкото по-висока е цифрата, изписана до тип, толкова по-високо е пепелното съдържание. Така най-пълноценните брашна, при които обвивката на зърното е част от брашното, са с най-големи цифри след тип – тип 1850, тип 2000 – това са т.нар. пълнозърнести брашна.

Брашно тип 650 определено е по-пълноценното и по-полезно брашно от брашно тип 500, но това далеч не е единствената разлика между брашно тип 500 и тип 650. Други разлики са:

  • Макар брашното тип 650 да е също бяло пшеничено брашно, супер фино и идеално за печива, то е по-богато на витамини и минерали от брашно тип 500.
  • Брашното тип 650 е с по-високо съдържание на белтъци от брашно тип 500.
  • Брашното тип 650 е с по-ниско съдържание на нишесте, което го прави по-пълноценна храна, по-полезно за здравето от тип 500.

Ако се чудите кое брашно да изберете, тип 650 явно е по-здравословният избор. Възможно е да заместите в рецептата брашно тип 500 с брашно тип 650, без да се тревожите дали ще ви се получи печивото.

Continue Reading

Previous: Чудо! Дават по 150 лева на месец за храна на 650 хиляди българи
Next: Как да се отървем от мравките в градината веднъж и завинаги

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.