Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Каква е разликата между кредитна и дебитна карта?
  • Новини

Каква е разликата между кредитна и дебитна карта?

Иван Димитров Пешев февруари 29, 2024
debdsbifdibsdkbkdbd.png

Когато отворят портфейла или чантата си, някои хора ще видят, че имат само една пластмасова банкова карта – тя им е дадена от работата, за да си получават заплатата. Други притежават пет-шест от различни банки, и всяка е била необходима за конкретни нужди.

Всички те слабо се различават малко една от друга, но в действителност една от тях е дебитна карта, а останалите най-вероятно са кредитни. Но дали всички „потребители“ разбират принципната разлика между тях? Отличия между дебитна карта и кредитна карта: каква е разликата? Дебитната карта е противоположна на кредитната карта. В първия случай в картовата сметка се съхраняват ваши собствени пари, с които ще се разпореждате, като ги изтеглите.

А кредитната карта ви дава възможност да теглите назаем пари от банката, при условие, че ги върнете в рамките на установения гратисен период (без да плащате лихва на банката), който най-често е около 45 дни. Или пък като ги върнете след гратисния период – но в този случай ще платите на банката лихва за използването на нейните пари.

Външен вид Повечето потребители на пластмасови карти не виждат основната им разлика при външна проверка. И наистина, всъщност, всички карти са визуално сходни. На всяка може да видите името на банката и вида на системата, която обслужва самата карта.

Със сигурност ще откриете номера на картата и датата с крайния срок на действието й, след който вече не може да я използвате. Но как можете да различите двата вида карти? Всичко е много просто. В повечето случаи типът на картата е посочен върху нея: дебитна или кредитна (debit или credit). Може да видите този надпис на лицевата страна на картата. Характеристики Наборът от функции и възможности са основните разлики между двата вида разплащателни карти.

След изтичане на срока на валидност, кредитната карта не се подновява и ще трябва да изберете друг вид карта или да поръчате нова, която ще бъде с напълно различни данни. Дебитна карта след изтичане на срока й винаги може да бъде преиздадена, вашите данни няма да се променят.
Кредитната карта позволява на собственика да използва гратисния период за безплатно (безлихвено) изплащане на заемани (теглени чрез нея) пари – за повечето банки той е обикновено около 45 дни.

Дебитните карти пък може да бъдат допълнени с т. нар. „овърдрафт“ – това е заем от банката, чието връщане става автоматично в момента, в който потребителят получи пари по сметката. Пари от дебитна карта може да се теглят без комисионна във вашата банка или в нейни партньорски банки – а от кредитна карта с лихва, най-често 3-5%; но конкретната лихва зависи все пак от съответната банка. Изисквания към картодържателя Когато кандидатствате за дебитна карта, клиентът ще трябва да предостави минимум информация. Обаче, желаещите да кандидатстват за кредитна карта трябва да убедят банката, имате възможност да връщате парите, които ще теглите чрез картата.

Наличие на овърдрафт Както споменахме по-горе, когато активно използвате дебитна карта, на надеждни клиенти може да бъде предложено да я свържат с услуга за овърдрафт. Най-просто казано, това е кредитна линия, тя ще стане част от основната ви сметка и размерът й ще бъде в рамките на 1-2 заплати. В някои случаи може да се определи до 4 заплати.

Разбира се, това е удобно, особено ако ви липсват малко пари „до края на месеца“, след което от следващата заплата, постъпила на дебитната ви карта, дългът ви веднага ще бъде затворен. Но това все пак си остава заем. Ако заемете повече, отколкото е вашата заплата или друго следващо парично постъпление, и съответната постъпила сума не покрие разликата – тогава ще бъде начислена лихва за използването на кредитната линия, наречена „овърдрафт“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Красива водеща на БНТ смълча с тежко признание в ранни зори
Next: Пълна прогноза за март месец: Идат градуси с амплитуда от 30ºC

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.