Каква щеше да бъде България без комунизма?

Към 1945-та година, населението на Гърция наброява 7,3 милиона души, а това на България – 6,94 милиона. В момента Гърция е с около 11,1 милиона население, така че не друго, а математиката говори, че при развитие като гръцкото, България сега трябваше да е… над 10 милиона.

Някои хора ще кажат – „Именно, нали България е била 9 милиона през 1990-та, но демокрацията ни отне много!“.

Ако се върнем до 1990-та година, обаче, виждаме следното:

След 45 години в затворена клетка, България бленува за 9-милионния си гражданин, докато Гърция, със свободно мигриращо население, вече разполага с 10,2 милиона. Това показва недвусмислено – още през тези 45 години капиталистическа Гърция „дръпва“ демографски на Народна република България. Всъщност, това не е изненада за никой статистик – намаляването на естествения прираст е постоянно явление у нас след края на 40-те години на XX век и съвпада с колективизацията/отнемането на земеделските стопанства и предприятия в страната. За този процес се разказва още в есето на Георги Марков от 1972-ра година „Ще изчезне ли българският народ?“, а през 80-те години вече се вижда съвсем отчетливо.

Популярността на България

45 години на Запад цари информационно затъмнение относно изолираната комунистическа България. В същото време, отворена към света, Гърция активно търгува и се промотира. Резултатът от това е, че днес всеки в Америка знае какво е гръцки гирос, “да отидем на гръцки ресторант” е популярна фраза, а киселото мляко за необятния американски пазар е известно като “гръцки йогурт“ – сериозно антипостижение за нас, при положение, че млякото се закисва с бактериум булгарикус…

И как да е иначе, когато, в този период на бурно развитие на телевизията и медиите, продуктите на нашата култура и промишленост не се разпространяват извън Желязната завеса. В същото време – кой по света не е чувал за “Зорба гъркът” от 1964-та, кой не знае сиртакито?…

В момента туристическият поток към България се увеличава със стотици хиляди души всяка година. А колко ли по-голям щеше да е, ако България беше членка на ЕС от 1981-ва година, както Гърция? Колко повече авиокомпании щяха да летят до нас през 80-те и 90-те? Колко повече щяхме да сме се наложили като туристическа дестинация?…

Вместо това, Народна република България изнася предимно оръжие, за „братските“ Куба, Виетнам, Афганистан, Етиопия, Сирия, Сомалия, Мозамбик, Танзания, Ангола, Ирак, Йемен и др., чрез което оръжие и до ден днешен се извършват терористични атентати и за огромна част от което никога не получаваме пари…

Макроикономика

Брутният вътрешен продукт на следкризисна Гърция сега е 224 милиарда долара, а този на България – 66 милиарда, като през комунизма той е още по-малък. Една 10-милионна България с развиван още от Възраждането непрекъснат капитализъм вероятно нямаше да изостава значително от Гърция по размер на икономиката.

Предприятия и технологии

През втората половина на 40-те години в България се случва един от най-тъмните процеси в новата ни история – масова насилствена национализация. На собствениците на малки, средни и големи предприятия – фабрики, заводи, цехове, складове, работилници, банки, застрахователни дружества и т.н. се съобщава, че трябва да предадат собствеността си на властта на “Отечествения фронт” и да заемат позиция на подчинени в собствените си дружества. Много от тях изчезват безследно след като отказват.

Под новото некомпетентно управление и с прекъсването на каналите за внос и износ, много от национализираните производства постепенно угасват. Показателен е примерът с компанията за производство на цимент “Гранитоид”, която преди 9-ти септември е една от най-големите фирми на Балканите и разполага с капитал от 750 000 000 лева, но бива окончателно ликвидирана през 1947-ма година, един от заводите и е преименуван на „Държавен завод Васил Коларов“, а административната сграда на бул. Ситняково 23 в София е дадена на държавна агенция за геоложки проучвания.

За сравнение, една от най-големите компании в днешна Гърция е „Титан Цимент“. За нея можем да прочетем следното: „Гръцко предприятие за производство на цимент и други строителни материали със седалище в Атина. Основано през 1902 година от Николаос Канелопулос, през 2014 година то притежава 13 циментови завода в Гърция, Югоизточна Европа, Близкия Изток и Съединените щати“…

Примерите, които си заслужава да се посочат, не спират дотук. Същите проблеми със смяна на ръководството и спиране на доставките успяват да убият Държавната аеропланна работилница, която преди 9-ти септември произвежда стотици самолети.

До 1944-та година, у нас смайващо добре развито е и производството на радиоапарати. Сайтът www.sandacite.bg разкрива над 20 български марки радиа от това време.

Най-интересна е историята на марката „Бралт“ (Братя Алтимирови) от Русе, която се произвежда серийно и е най-продаваната в страната в навечерието на Втората световна война, но след 9-ти септември всичко съградено от основателя и, Сава Алтимиров, е отнето от новата власт, а самият той е принуден да поправя радиоапарати до края на дните си. Целият разказ на сина му можете да прочетете тук

Запазен работещ радиоапарат марка „Бралт“

Много други предприятия, като АД “Каолин”, ВМЗ Сопот, “Кремона” – Казанлък, Сегашният завод “Арсенал” в Казанлък, шоколади “Своге” и т.н. и т.н. са “предрешени” представители на Царство България. БДЖ, БНР и “Български пощи” също са развити преди 1944-та.

В светлината на това, спокойно можем да кажем, че без комунизма България щеше да има развити фирми и предприятия с непрекъснати вече вековни традиции, щеше да има занаяти и бутикови магазини, в които концепциите са се предавали от баща на син. Те щяха да са успешно наложени на западните пазари, но и на вътрешния, вместо много от вносните продукти.

Тук, също, добър пример са гръцките банки опериращи в момента у нас. Те са имали над столетие да се развиват, докато българските банки от началото на 20-ти век, разбира се, в рамките на няколко години след 9-ти септември са закрити.

Инфраструктурата

Нека бъдем честни – към 1944-та година никоя европейска държава от нашия калибър не може да се похвали с магистрални пътища в сегашния смисъл на понятието. Лесно, обаче, можем да направим сравнение с построените през управлението на Тодор Живков 273 км магистрали и построените за същото време в Белгия и Австрия съответно 1566 и около 1100 км магистрали. За Франция, пък, статистиката е следната: 70.4 км построени към 1956-та година и 6824 км към 1990-та. – Факт е, че капиталистическите държави строят в пъти повече:

Като заключение, цялата магистрална мрежа на България щеше вече да е изградена и Северна и Южна България да са добре свързани. Също толкова развито щеше да е положението и с влаковете. – Нека пак напомня, че България по всяка вероятност щеше да е влязла в ЕС през 1981-ва година, заедно с Гърция. А, да – Гърция! Гърция в момента разполага с 2500 км завършена магистрална мрежа, именно благодарение на ранното си влизане в ЕС.

Войската

За боеспособността на армията на Царство България няма нужда да се говори – военните ѝ успехи говорят сами. Знаем, че е имало множество казарми, школи за офицери и собствено производство на боеприпаси. Знаем, че по време на война е била способна да мобилизира от половин до 1 милион души. Нека поговорим какво щеше да се случи с нея ако не беше дошъл комунизмът. Към 1944-та година, Царство България си служи с военна техника закупена от чужбина, в достатъчни количества. Например, изтребители Месершмит и танкове Шкода. Спокойно можем да прогнозираме, че България в последствие щеше да влезе в НАТО и, точно като Гърция, да купува оръжие от всякакви източници – например немски танкове “Тигър”, американски изтребители F-16, френски изтребители “Мираж”, а защо не и български учебни самолети… Армията ни към 2019-та година щеше да е съвсем аналогична на гръцката, която разполага с близо 200 изтребителя, 1913 танка, 4209 бронирани машини и 4840 артилерийски единици. Всичко благодарение на силната икономика.

Култура и родолюбие

Преди 9-ти септември в училищата широко се е изучавал старобългарски език, точно както в съвременна Гърция продължава да е на почит старогръцкият. Правописът и правоговорът са вземали предвид македонския диалект. Благодарение на това, азбуката ни е била уникална и лесно разпознаваема, подобно на гръцката, заради буквите ѣи ѫ. След правописната реформа от 1945-та година, тя е превърната просто в орязана версия на руската.

Интересен е документът от 6-ти ноември 1944-та година, с който се премахва изискването за образователен ценз за постовете кмет, заместник-кмет, кметски наместници, областен управител, директор на народната милиция и др., подписан от министърът на вътрешните работи Антон Югов, по-късно министър-председател.

Същият този Антон Югов, който, много типично за дейците на БКП от този период, се нанася в заможната къща на успешен банкер на ул. Хан Крум 31 в София, след като последният е пратен за 5 години в Белене, а семейството му – изселено.

Марко Рясков, снимка от личния архив на д-р Сава Рясков

След 1990-та година именно потомците на партийци като Югов се превръщат в познатите ни „мутри“ – хора, които, при средна заплата от няколко долара в страната, се возят на скъпи вносни коли и си организират балове в луксозни хотели… Откъде тези пари, когато до вчера всичко е било национална собственост? Но да се върнем на миналото…

В царска България, по фасадите на обществените сгради са могли да бъдат видени в някои случаи и по десетки български знамена. Питейните заведения са носили имена от сорта на “Македония” и “Свободна България”.

След 9-ти септември, българите извън границите на България остават напълно откъснати и забравени. Включително цели поколения от бившите български селища в Северна Гърция, които никога повече няма да чуят българска реч отвън. Едва ли това трогва някого от властта, преименувала град Варна на Сталин за цели 7 години и насилствено отлъчила Македония. Тяхната пропаганда не се спира пред никакви граници:

Засега никой не е слагал петолъчка на Партенона в Атина…