Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какви странни тайни крият изоставените градове под София и Варна
  • Новини

Какви странни тайни крият изоставените градове под София и Варна

Иван Димитров Пешев юни 27, 2023
poddzziqiriqkrsras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Хиляди българи са по следите на подземни градове в цялата страна. Изследователите предприемат експедиции в търсене на мистериозните забравени обекти. Проучват ги и ги заснемат, за да покажат на света, че тайната им е разкрита, разказват пред „Зодиак” подземните любопитковци.

Търсачите вече са проходили огромни мрежи от тунели под София и Варна. Успели са да открият както изоставени секретни военни бази и болници под земята, така и митичната мрежа от тунели, виещи се под столицата.

В различни периоди от историята под нейните улици и сгради за сигурността на управляващите са строени тайни тунели с аварийни изходи в случай на опасност. По времето на Тодор Живков плановете на катакомбите са били тайна, ревниво пазена от Държавна сигурност. Има и проходи от римско време, увериха „Зодиак” изследователите, успели да минат по стъпките на древните. Те са дело на минералните извори, които проправили естествени тунели, които хората по-късно разработили, за да крият тайните на цивилизациите си.

„Бумът на строежа на подземна мрежа у нас обаче започва с надвисналите опасности над първите в държавата по време на двете световни войни. Много хора спекулират днес за дължината на пътищата под краката ни. Най-цитираното число обаче е 240 км. За съжаление голяма част от тези трасета са занемарени и малцина знаят кое се ползва реално и кое не”, издават изследователите на забравеното под земята.

Смята се, че най-важният път минава под бившия мавзолей на Георги Димитров и стига до сегашната сграда на Народното събрание. Друго трасе пак от минус третия етаж под мавзолея стига до мазетата на БНБ.

Тунелите са били част от план за евакуация на номенклатурата в годините на комунизма, затова тогава били добре поддържани. Днес нито един от първите мъже не би могъл да избяга под земята, защото всичко е занемарено, твърдят слизалите в катакомбите под София.

Разкриват, че има места, на които и те не са били, и вярват, че именно там може би все още се крият тайни от историята на България.

Загадки лежат и под морската столица. Във Варна изследователите на подземния свят успяват да разкрият изоставени казарми, болници, в които все още има апаратура, както и трасета за връзка между точки във всички краища на града.

Новата мания по заровеното минало

„Ърбан експлоринг” – така наричат новата си мания тези, които се опияняват от тайното и забраненото под и над земята. Мотото на изследователите е „Снимаме и оставяме”.

Членове на групата „Изоставено в България” разясниха пред „Зодиак”, че попадат на невероятни находки, оставени на произвола. „Всички бивши военни обекти са много интересни, всичко около тях е тайна, дори в момента се водят секретни, макар и много от тях да са като разграден двор”, споделят търсачите на история.

Най-запомнящото им приключение е в секретната 26-а авиобаза Добрич, най-голямата на Балканския полуостров и приютила най-добрите ни летци, твърдят те.

„Влизаш и размерът и мащабът те убиват. Строено е от немците, без подпорни греди. Пистата е дълга 3 км, колкото едно село… А всичко е разграбено. Все пак двама пенсионери уж го пазят”, разказват изследователите.

Разрухата отваря входовете на историята

Често изследователите се натъкват на забравена история, която се руши от десетилетия.

Историите за тунелите под Варна отдавна са градски мит, но авантюристите изследователи решават да ги открият и буквално да се гмурнат в света под морската столица.

Под Паметника на съветската дружба в квартал „Почивка” е едно от местата, откъдето започват тунелите. След 1989 г. те са запечатани и изоставени, но процесът на разруха отваря старите входове наново, разказват търсачите на забравеното минало.

На едно от първите нива в тях се намира изоставена полева болница. „Тя е под паметника. Влезеш ли, се виждат стаите за болни и операционната заедно с останки от апаратурата”, сподели един от основателите на обществото изследователи, чието име „Зодиак” ще запази в тайна по негова молба.

„Под болницата има още много нива. Но стълбите към тях вече са твърде изгнили и не смеем да продължим надолу”, предупреждава бъдещи ентусиасти изпатилият изследовател.

Подземната мрежа от тунели свързва мястото с Пантеона, построен в чест на загиналите борци против фашизма, музикалната сцена „Раковина”, жп гарата, подножието на Аспарухов мост и някои места, които вече са частна собственост, като Пикадили Парк и плажния бар „Копакабана”.

От други източници, които са били в редиците на родната армия, „Зодиак” научи, че младите войници често са използвали тунела, за да бягат до купоните на морския бряг с туристките и после са се връщали пак оттам на сутринта.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Деветашката пещера крие една от най-мистериозните тайни на България
Next: Големи мистериозни подземни градове крият тайните на България

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.