Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какви странни тайни крият изоставените градове под София и Варна
  • Новини

Какви странни тайни крият изоставените градове под София и Варна

Иван Димитров Пешев юни 27, 2023
poddzziqiriqkrsras.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Хиляди българи са по следите на подземни градове в цялата страна. Изследователите предприемат експедиции в търсене на мистериозните забравени обекти. Проучват ги и ги заснемат, за да покажат на света, че тайната им е разкрита, разказват пред „Зодиак” подземните любопитковци.

Търсачите вече са проходили огромни мрежи от тунели под София и Варна. Успели са да открият както изоставени секретни военни бази и болници под земята, така и митичната мрежа от тунели, виещи се под столицата.

В различни периоди от историята под нейните улици и сгради за сигурността на управляващите са строени тайни тунели с аварийни изходи в случай на опасност. По времето на Тодор Живков плановете на катакомбите са били тайна, ревниво пазена от Държавна сигурност. Има и проходи от римско време, увериха „Зодиак” изследователите, успели да минат по стъпките на древните. Те са дело на минералните извори, които проправили естествени тунели, които хората по-късно разработили, за да крият тайните на цивилизациите си.

„Бумът на строежа на подземна мрежа у нас обаче започва с надвисналите опасности над първите в държавата по време на двете световни войни. Много хора спекулират днес за дължината на пътищата под краката ни. Най-цитираното число обаче е 240 км. За съжаление голяма част от тези трасета са занемарени и малцина знаят кое се ползва реално и кое не”, издават изследователите на забравеното под земята.

Смята се, че най-важният път минава под бившия мавзолей на Георги Димитров и стига до сегашната сграда на Народното събрание. Друго трасе пак от минус третия етаж под мавзолея стига до мазетата на БНБ.

Тунелите са били част от план за евакуация на номенклатурата в годините на комунизма, затова тогава били добре поддържани. Днес нито един от първите мъже не би могъл да избяга под земята, защото всичко е занемарено, твърдят слизалите в катакомбите под София.

Разкриват, че има места, на които и те не са били, и вярват, че именно там може би все още се крият тайни от историята на България.

Загадки лежат и под морската столица. Във Варна изследователите на подземния свят успяват да разкрият изоставени казарми, болници, в които все още има апаратура, както и трасета за връзка между точки във всички краища на града.

Новата мания по заровеното минало

„Ърбан експлоринг” – така наричат новата си мания тези, които се опияняват от тайното и забраненото под и над земята. Мотото на изследователите е „Снимаме и оставяме”.

Членове на групата „Изоставено в България” разясниха пред „Зодиак”, че попадат на невероятни находки, оставени на произвола. „Всички бивши военни обекти са много интересни, всичко около тях е тайна, дори в момента се водят секретни, макар и много от тях да са като разграден двор”, споделят търсачите на история.

Най-запомнящото им приключение е в секретната 26-а авиобаза Добрич, най-голямата на Балканския полуостров и приютила най-добрите ни летци, твърдят те.

„Влизаш и размерът и мащабът те убиват. Строено е от немците, без подпорни греди. Пистата е дълга 3 км, колкото едно село… А всичко е разграбено. Все пак двама пенсионери уж го пазят”, разказват изследователите.

Разрухата отваря входовете на историята

Често изследователите се натъкват на забравена история, която се руши от десетилетия.

Историите за тунелите под Варна отдавна са градски мит, но авантюристите изследователи решават да ги открият и буквално да се гмурнат в света под морската столица.

Под Паметника на съветската дружба в квартал „Почивка” е едно от местата, откъдето започват тунелите. След 1989 г. те са запечатани и изоставени, но процесът на разруха отваря старите входове наново, разказват търсачите на забравеното минало.

На едно от първите нива в тях се намира изоставена полева болница. „Тя е под паметника. Влезеш ли, се виждат стаите за болни и операционната заедно с останки от апаратурата”, сподели един от основателите на обществото изследователи, чието име „Зодиак” ще запази в тайна по негова молба.

„Под болницата има още много нива. Но стълбите към тях вече са твърде изгнили и не смеем да продължим надолу”, предупреждава бъдещи ентусиасти изпатилият изследовател.

Подземната мрежа от тунели свързва мястото с Пантеона, построен в чест на загиналите борци против фашизма, музикалната сцена „Раковина”, жп гарата, подножието на Аспарухов мост и някои места, които вече са частна собственост, като Пикадили Парк и плажния бар „Копакабана”.

От други източници, които са били в редиците на родната армия, „Зодиак” научи, че младите войници често са използвали тунела, за да бягат до купоните на морския бряг с туристките и после са се връщали пак оттам на сутринта.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Деветашката пещера крие една от най-мистериозните тайни на България
Next: Големи мистериозни подземни градове крият тайните на България

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.