Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какви цветя се носят на гробищата и какъв трябва да е броят им? Правилата, които никой не знае
  • Новини

Какви цветя се носят на гробищата и какъв трябва да е броят им? Правилата, които никой не знае

Иван Димитров Пешев януари 23, 2024
asdcsdvsdfbvdfgbfg.png

Когато човек отива на гробищата , за да посети починали роднини или приятели, той обикновено се чуди колко и какви цветя трябва да донесе със себе си.

Колко цветя трябва да носите на гробищата  и защо?

Един от най-често срещаните въпроси е колко цветя трябва да донесете на гробището? Доста трудно е да се отговори, т.к всичко зависи от страната, в която живеете и нейната култура.
В Източна Европа обичайно на гробищата се носят четен брой цветя. Нашите предци са вярвали, че четното число е символ на мира и смъртта. За щастие няма категорични насоки. Всичко зависи от усета.

Други страни също имат свои собствени правила по въпроса колко цветя да носят на гробищата:

Във Франция това традиционно е четно число.

Нечетен брой се носи в страни като Грузия. Тоест в Грузия могат да се донесат 3-5-7 или повече цветя.

В Западна Европа четен брой цветя се носят на живите за празниците. На гробове се поставят нечетни цъфтящи растения.

В Израел изобщо не е обичайно да се носят цветя на гроба.

роза гробища

Какви цветя можете да донесете на гробището?

Обичайно е да носите различни цветя на гробището, въз основа на кой починал сте дошли да посетите:

Ако човекът е починал от насилствена смърт или е станал жертва на злополука, по-добре е да донесете тъмночервени рози. Те ще символизират кръвта, пролята за земята.

За близки приятели сложете бели хризантеми на гроба. Те символизират приятелството и предаността.

Прието е за изключителни хора да носят алени карамфили.

червени карамфили

Мога ли да сложа едно цвете на гроба?

Много хора смятат, че 1 цвете на гроба е знак за неуважение. Това обаче не е така.

Ако човек няма възможност да закупи чифт цветя на гробището, той може да донесе със себе си и само едно цвете. Основното нещо е да не идвате с празни ръце.

Какви цветя да сложим на гроба на мъж, жена?

Ако дойдете на гробището, за да посетите починал мъж, носете със себе си следните цветя:

  • Карамфилите са истинско мъжко цвете. Наситеното червено е подходящо за роднини, светли цветове – за приятели и колеги;
  • Люляк. По-добре, ако е в кошница;
  • Калии. Тези растения ви позволяват да изразите тъгата си;
  • Рудбекия. Жълтите венчелистчета имат черен кант, който наподобява траурна панделка;
  • Ириси. Тези растения се считат за символ на траур.

За жена:

  • Маргаритки. Това е добър вариант за млади момичета. Цветята ще подчертаят нейната невинност;
  • Рози. Изберете отенък въз основа на възрастта на починалата. Колкото по-възрастна е тя, толкова по-тъмен ще бъде тонът на пъпките;
  • Мизухари. Прието е да се полагат на гробовете на починалите или родените през зимата;
  • Хризантеми. Те символизират паметта. Покойният ще знае, че го помнят;
  • Лилии. Това е чудесен вариант за жени, които са били ярки през живота си, имали са лидерски черти.

букет червени рози

Какви цветя се носят на гроба на военнослужещ?

Ако военен е починал, обичайно е да се донесат следните цветя на гроба му:

  • Лалета и гладиоли. Най-често те се полагат при Вечния огън или гроба на Незнайния войн;
  • Слънчогледи. С това цвете отдаваме почит специално за военните в Германия;
  • Макове. Аленият нюанс на пъпките наподобява цвета на кръвта. Затова те се поставят на гроба на полицаи, загинали при изпълнение на служебния си дълг;
  • Божури. Те са символ на уважение.

Какви цветя се носят на годишнината от смъртта?

На годишнината от смъртта е обичайно да се носят свежи цветя на гробището. Те ще символизират искреност, уважение и благоговение. На този ден трябва да се въздържате от венци и кошници от изкуствени растения.

На годишнината от смъртта на момиче можете да донесете бели лилии, които са символ на чистота. За мъжете можете да изберете рози или карамфили. Можете също да донесете онези растения, които починалият е обичал през живота си.

цветя гроб

Какви цветя могат да се засадят на гробищата?

Доста често роднините засаждат вечнозелени растения и трева на гроба, които запълват цялата площ и го правят по-лесен за поддръжка.

Венци и вази с цветя на гробището: възможно ли е или не?

Много често хората купуват цветни аранжировки под формата на венци. Обикновено са направени от материал, подобен на борови иглички. Растенията са пластмасови, в различни нюанси. Можете да изберете опцията, която ви подхожда, тъй като има много видове от тях – за всеки бюджет и желание.

Заупокойни венци се носят пред ковчега на починалия по време на траурното шествие. Полагат се на гроба от роднини, приятели и колеги. За да се посочи от кого е поднесен венецът, той е украсен с траурна панделка, на която е изписана цялата информация. Основното предимство на изкуствените венци е издръжливостта. Ако материалите са с високо качество, композицията ще запази външния си вид в продължение на няколко години.

Често можете да видите погребални вази с цветя в гробището. Изработени са от здрав материал, който издържа на ветровито време. Проектиран така, че дошлите да могат не само да поставят цветя на гроба, но и да ги поставят във ваза. Основното нещо е да следите количеството вода в съда, така че цветята да издържат по-дълго.

 

Ако решите да донесете цветя на гробището, следвайте тези правила:

Въздържайте се от закупуване на цветя с пъпки. Те символизират живота, който се ражда. Ако донесете неотворени пъпки, тогава се очаква смъртта на дете в семейството.

Не купувайте композиции на входа на църковния двор. Има голям шанс преди това да са лежали на нечий друг гроб. Ако ги положите на гроба на любимия човек, мъртвите може да ви сметнат за крадец и да ви накажат за оскверняване на гробовете.

Не поставяйте на гроба цветята, които са ви поднесли. Ако ги донесете на починалия, споделете личната си съдба с него.

Цветята трябва да са без чужда енергия!

Сега знаете, че можете да донесете всякакви цветя на гробището, независимо от техния брой. Всичко зависи от вашите възможности. Основното нещо е да покажете уважение към починалия. Въпреки това, езотериците смятат, че е по-добре да носите букети, състоящи се от 2-12 цветя (в случай на четен брой). Ако купувате големи букети, не е необходимо да спазвате бройката.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Махнах очилата, ставите ми са като нови, а умът – бръснач! Има и бонус: килцата летят надолу! Как да не опиташ?
Next: Асен Блатечки официално показа новата жена до себе си – хубава двойка, нали?

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.