Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво губя, когато получавам 2000 лева чисто, но шефът ме осигурява на минимална заплата
  • Новини

Какво губя, когато получавам 2000 лева чисто, но шефът ме осигурява на минимална заплата

Иван Димитров Пешев юли 17, 2023
ffgfdgergrgfdg.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Десетки милиони левове годишно е щетата за бюджета от заплата в плик, изчисляват от дирекция „Управление на риска“ в НАП. Преди 10 години сумата е надвишавала 400 млн. лв. През последните години се е стопила с около 100 млн. лв. вследствие на предприети от НАП мерки и различни икономически фактори.

 

Най-рисковите сектори, в които е практика да се изплаща част или цялата заплата „под масата“, са в търговията на едро и дребно, строителство, хотелиерство и ресторантьорство.

Най-губещи в цялата ситуация са служителите, които се осигуряват на по-нисък от реалния размер на заплатата си и по този начин се лишават от редица осигурителни права.

 

Например ако служител реално получава чиста сума от 2000 лв., но работодател го осигурява на минимална работна заплата (от 1 януари е 780 лева), то загубите на работника ще са огромни. За следващите 30 години ще са над 165 000 лева.

Какво губим, когато приемем да получаваме заплата в плик?

 

По-ниски обезщетения при болест, майчинство, безработица.

Когато официално обявената ви заплата е по-ниска от реалната, парите, които ще получите като обезщетение за болнични, „майчински“ или когато сте безработен, ще бъдат по-малко. Това е така, защото обезщетението се изчислява на базата на сумата (заплатата), върху която са внасяни осигурителните вноски. А именно при болест, майчинство или когато останат без работа, хората имат най-силна нужда от финансова подкрепа, която няма как да получат, ако са плащали осигуровки и данъци на по-ниска от реалната заплата.

 

По-ниска пенсия.

При едни и същи условия на труд, човек, работил при легални условия, ще получава значително по-висока пенсия от вас.

По-дълго работим до пенсия.

 

Неплащането на данъци и осигурителни вноски върху реалният размер на трудовото възнаграждение води до по-висока възраст за пенсиониране. Ако ви осигуряват на 4 часов работен ден, ще се наложи да работите, по-дълго, преди да получите право на пенсия.

 

Труден достъп до кредити.

Основният критерий, който ползват банките, за да преценят дали да отпуснат кредит, е официалният ви доход. Ако той не е реален, няма как да убедите банковия служител, че ще успеете да върнете заетите от банката средства, а това може да ви лиши от пари за важни за семейството разходи.

 

Може да си направите собствено проучване в сайта zaplatavplik.bg.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: НАП погна Рожен: Патриотичните обекти масово не издавали касов бон
Next: Огромна промяна за пенсиите на много българи от Нинова

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.