Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво да направите, ако банкоматът ви глътне картата?
  • Новини

Какво да направите, ако банкоматът ви глътне картата?

Иван Димитров Пешев юни 26, 2022
glutanrkaktat.jpg

„Щедрият” и удобен банкомат, като всяко електронно устройство може да ни създаде неочаквани проблеми. Като например да „глътне картата” ни. Разбира се, ако сме в България, проблемът е по-малък, но ако сме в чужбина и се случи така, че банкомат глътне картата ни, проблемът става по-заплетен.

И така, има няколко основни причини, поради които може да ни се случи това. Първата е, ако сгрешим пин-кода си три последователни пъти. Тогава машината прибира картата, защото решава, че е открадната и някой се опитва да я източи.

Втората причина е, ако картата е с изтекъл срок. Често банкоматите го отчитат и ги гълтат, защото ги считат за съмнителни. Третата причина е да не вземем картата си от машината веднага. Тогава банкоматът решава, че сме я забравили и я прибира. И, разбира се, може просто банкоматът да има повреда. Какво да правим, ако стане така?

Можем да опитаме да натиснем бутона за „Отмяна“, защото понякога банкоматите „забиват“ и това ги кара да „изплюят“ прибраната карта. Ако това не проработи, първото нещо, което трябва да разберем, е дали картата е глътната от банкомат на нашата банка или от машина на друга банка. Ако е на нашата, ситуацията е по-лесна.

Обаждаме се на банката, блокираме картата, съобщаваме данните си и питаме как можем да получим картата си обратно. Ако обаче банкоматът е на друга банка, тогава трябва да звъннем на две места – на нашата и на другата банка.

И така: Първо звъним в собствената си банка, за да блокираме картата. След това звъним на банката, чийто банкомат е погълнал картата ни, за да им съобщим за ситуацията и да разберем как можем да си върнем картата. В никакъв случай не се доверявайте на случаен човек, който Ви уверява, е знае как да ви помогне.

Почти сигурно е, че той Ви е е заложил капана с цел да се добере до сметката Ви и да я източи. Ако пък разполагате с безконтактна карта и банкоматът има такъв четец, откажете се от флопито в интерес на сигурността, съветват техниците.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Майка ми страдаше от болки в ставите, не можеше да се изправи, накрая ходеше с бастун, но вече знаем какво да правим
Next: Тъжна вест! На 63 години почина светилото в медицината д-p Toдop Дoбpeв

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.