Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво да правим в деня на заплата, така че винаги да има пари в къщата?
  • Новини

Какво да правим в деня на заплата, така че винаги да има пари в къщата?

Иван Димитров Пешев април 1, 2023
dasyaskhasdiaskds.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

В нашето семейство никога не е имало специален подход към парите. Това се разглеждаше само като начин да платим за нещата, от които се нуждаехме или искахме да купим. Така че, когато видях моята приятелка да подрежда парите си в портмонето във възходящ ред, бях много изненадана. Оказа се, че за да има пари у дома, тя извършва специален ритуал.

Разбира се, любителите на езотеричните тенденции са запознати с този подход към парите. Същността му е да третира печалбата като необходимост. Този ритуал се спазва от много богати хора. Прочетете повече за него:

Не вземайте пари от непознати, за да имате винаги пари в дома си

Езотериците са убедени, че всяко нещо, включително парите, е носител на човешка енергия. Но не можете да сте сигурни в какво настроение и с какви намерения ви ги дава човек. Поради това е нежелателно да се прехвърлят пари от ръка на ръка. По-добре е да ги вземете в плика или от масата.

Не харчете заплата веднага щом я получите

Тъжната новина за тези, които обичат да харчат половината от заплатата в деня, в който им се изплаща. Това ще провокира източване на печалбите ви. Специалистите съветват да оставите заплатата „за една нощ“ у дома. Това ще ви даде време да вземете решение за покупките си и парите ви ще свикнат с новия си собственик.

Парите обичат да ги броят

И това е вярно по няколко начина. Според езотериците, колкото повече общувате с пари (броите, разпределяте и дори говорите с тях), толкова повече те ще идват в дома ви. Този процес също е практичен. Като постоянно броите парите, вие знаете точно колко имате и колко можете да похарчите.

Обогатяване на кармата

Може да не вярвате на Бог, но кармата съществува! Не е случайно, че в древни времена нашите предци дарявали 10 процента от доходите си на църквата или на бедните. В наши дни не е нужно да давате точна сума на някого, който се нуждае от тях. Дарете колкото можете повече за благотворителност. Най-важното е да го направите от все сърце.

Събиране и разходи

Обръщението на пари е от полза не само за икономиката на страната, но и за вашия портфейл. Казвате, че е нелогично? Истината е, че парите обичат не само да ги броят, но и да ги харчат правилно. Дори ако бюджетът ви е ограничен, опитайте се да зарадвате себе си и близките си с някои дреболии. В крайна сметка при щастлив човек парите се връщат по-лесно.

Дали тези ритуали са ефективни може да се провери само на практика. Най-важното е да вярвате!

А вие какво правите, за да имате пари у дома? Привличате ли ги чрез някакви специални ритуали? Споделете с нас!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Разсекретиха оригиналното предсмъртно писмо на Дочка Банева: Цялата истина ще излея
Next: Не е за хора със слаби сърца: учени показаха под микроскоп ягоди и невидимите, които живеят върху тях

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
  • Новата жена на баща ми е по-млада от мен. Този факт сам по себе си беше достатъчно труден за преглъщане, хапче, което засядаше в гърлото ми всеки път, щом ги видех заедно. Тя, Лилия, с нейната порцеланова кожа и очи
  • Бях в чакалнята с другите родители в детската градина на дъщеря ми. Въздухът беше гъст от познатия мирис на пастели, пластелин и леко загорял сладкиш от кухнята. Беше онзи специфичен следобед, когато есента вече натежава с влагата си
  • Телефонът иззвъня остро, прорязвайки тишината на малката му квартира. Беше Димо, шефът му. Александър вдигна, като вече предусещаше неприятния тон, който щеше да последва. В последните седмици Димо ставаше все по-раздразнителен и взискателен, сякаш някаква невидима тежест го притискаше и той прехвърляше напрежението върху малцината си подчинени.
  • Тишината в къщата се беше превърнала в жив организъм. Дишаше в ъглите, пълзеше по скъпите тапети и тежеше върху раменете ми с непоносима сила. От седмици, откакто Стефан се прибра по средата на деня с лице
  • Всичко започна с едно телефонно обаждане. Беше вторник следобед, от онези сиви, безлични следобеди, в които времето сякаш е спряло, застинало в очакване на нещо – или на буря, или на слънце
  • На тридесет и четири години съм и току-що бях преживяла най-голямата болка в живота си – спонтанен аборт. Тишината в болничната стая беше по-оглушителна от всеки шум. Белите стени сякаш се свиваха около мен
  • Искам само съпругът ми и сестра ми да са с мен по време на раждането.
  • Станах в 4 сутринта, за да направя закуска за трудолюбивия си съпруг. Поне така си мислех. Че е трудолюбив. Че е мой. Че изобщо го познавам. В онази предутринна тишина, когато светът все още спеше своя дълбок
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.