Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво е българското име на град Видин?
  • Новини

Какво е българското име на град Видин?

Иван Димитров Пешев март 17, 2024
sdfvgfbfgvdsvdvfdbgf.png

Видин е един от градовете с най-богатата история в България. През вековете е носил различни наименования, а днес ще разгледаме какво е било българското име на града и как то се е променило до днешното му наименование – Видин. Имената на Видин през вековете Дунония Най-старото запазено име на града. Смята се, че е с келтски произход и е датирано около III век пр.н.е. Донавия Това се смята, че е тракийското име на населеното място. То не просъществува за дълго време, тъй като става част от експанзиращата Римска империя в района.

Бонония Това е вече латинското име на града. Той играе ключова роля в защитата на империята от племената на север от река Дунав. Не е случайно, че той е един от основните градове в провинция Горна Мизия на Римската империя, която включва днешна Северозападна България и Източна Сърбия.

Това име се запазва дори след като градът преминава в Източната Римска империя, която при нас е позната под името Византия. Бъдин/Бдин Тези са двете български наименования на града, които го с свързват с историята на Първата и Втората ни държава. „Бъдин“ е името на града на църковнославянски (старобългарски), а Бдин се запазва като име на града във Второто ни царство. Смята се, че произходът на името се свързва с известната крепост, която „бди“ над българските земи. Видин играе ключова роля в историята на Втората българска държава.

От града произлиза фамилията „Шишмановци“, която е последната царска средновековна династия. За тях се смята, че са от кумански произход, но се свързват с българското болярство и стават част от елита на държавата ни. През последния век на българската държава, Видин става самостоятелен център на сила и формира Видинското деспотство. Това обяснява защо е завзет най-късно от българските земи – официално през 1396 година. За кои чужди национални герои се смята, че са с бъл

Видини/Видин Видини е името на града на гръцки, което османците приемат и използват като основа за своето наименование – Видин. Градът е бил дълго време погранична територия на Османската империя, служейки като буферна зона със Свещената Римска империя и по-късно с Австро-Унгария. Въпреки че през средата и края на XVIII век, Видин е смятан за селище с преобладаващо турско население, в региона се провеждат поредица от български въстания.

На територията живеят най-бунтовно настроените българи, което довежда до постоянни размирици в края на XVIII и началото на XIX век. Това насърчава формирането на самостоятелно управление от бившия еничар Осман Пазвантоглу, който успява да въведе ред с поредица от репресии върху българското население. Но дори той не успява да потуши изцяло непокорството на българите.

След ново въстание през средата на XIX век, Северозападна България е на път да бъде обособена като самостоятелна територия от султана, подобно на Влашко. Въпреки това, този османски план не се осъществява, а Видин е освободен в рамките на Руско-турската война ог 1877-1878 година.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Удрят Лидл, Кауфланд и Билла в този български град: Друга верига ги бута
Next: Българи заляха Одрин заради лирата

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.