Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво е правилно да направим с вещите на починалия: да ги раздадем или продадем? Ето и какво НИКОГА да не правим с тях
  • Новини

Какво е правилно да направим с вещите на починалия: да ги раздадем или продадем? Ето и какво НИКОГА да не правим с тях

Иван Димитров Пешев февруари 13, 2024
sdvsdfvfdhgfjffgjghj.png

Какво не може да се прави с вещите на починалия до 40-тия ден от смъртта: могат ли да се раздават, продават, носят или трябва да се изхвърлят възможно най-скоро?

Когато любим човек трагично загине, светът ни сякашсе обръща с главата надолу. В този труден период близките са изправени пред много въпроси, един от които е какво да правят с вещите на починалия . Това деликатно решение има своите нюанси и традиции, особено в културната и религиозната практика. Най-разпространеното мнение е, че вещите на починалия трябва да бъдат раздадени или изхвърлени възможно най-бързо и по-точно до 40 дни след смъртта. Наистина ли е така обаче?

Възможно ли е да се раздадат (подарят), продадат или носят нещата на починалия или те трябва да бъдат изхвърлени възможно най-скоро?

От религиозна гледна точка много духовници препоръчват дрехите на покойника да се раздават на нуждаещите се,. Този акт се смята за добродетелен и благороден, допринасящ за облекчението на починалия в деня на Страшния съд. Такъв хуманен жест може да успокои близките, знаейки, че действията им са помогнали на други хора. Такъв акт на щедрост отразява учението за братство и подкрепа за другите.

Важно е да се вземе предвид психологическият аспект на тази ситуация. Внезапната загуба на любим човек оставя дълбоки рани. Психолозите съветват в началото да се въздържаме от контакт с нещата на починалия, за да се избегнат нервни сътресения. Този период позволява на роднините постепенно да се адаптират към новата реалност. Ако миналото е обременено с болезнени спомени, раздаването на вещите или даването им за благотворителност може да помогне за освобождаване на негативната емоционална връзка.

Екстрасенсите изразяват своята гледна точка, говорейки за негативната енергия, която могат да носят нещата на починалия. Вярванията в подобни енергийни взаимодействия, макар и без научни доказателства, играят важна роля в мирогледа на много хора. В този контекст препоръката за раздяла с нещата през първите 40 дни след смъртта може да се тълкува като начин да се избегне натрупването на отрицателна енергия в къщата.

Невъзможно е да се пренебрегне въпросът за продажбата на вещите на починалия. Мнозина смятат тази стъпка за неетична, тъй като парите, получени от такава сделка, може да не донесат щастие и благополучие. Ако решението е да запазят някакви предмети за спомен, много вярващи прибягват до ритуали като молитва и запалване на свещ, за да почетат паметта на починалия и да създадат положителна енергия около тези предмети.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Варненец на 27 години си отиде в катастрофа, докато снима как кара със 190 километра в час
Next: Гърция вдига минималната заплата, за нас сумата е космос

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.