Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво е това в родното море? Гъсто, кафеникаво- зелено, оградено от подозрителна бяла пяна петно?
  • Новини

Какво е това в родното море? Гъсто, кафеникаво- зелено, оградено от подозрителна бяла пяна петно?

Иван Димитров Пешев юли 25, 2022
chereonoemei.jpg

Хората не спират да споделят. Нормално е. Впечатления за Черноморието- обслужването, цените, екологичното.

Ами, да, нормално е, въпреки и малко субективно, всяко мнение има тежест при избора ни и това е причината да даваме гласност на действителността, през вашия поглед.

Всеки си преценява, какво и как да избере или да осъди. Информираното съгласие, казват е правилният избор.

Извадка от мрежата гласи:

Вие на море не ходите ли? Този цитат го взимам за заглавие на днешната история. Тя започна с невероятно прозрачно и чисто море на един плаж в Китен Черноморски градец, който ще остане неназован. Ще кажа само, че градецът е известен с отличната си и действаща от около десетилетие пречиствателна станция.

Толкова прозрачно- чиста, гладка като езерна повърхност, и приятна за плуване бе водата, че не ни се тръгваше докато не напече слънцето по обяд.

Точно тогава Емеше съзря петното.

Там между последната шамандура и брега. Гъсто, кафеникаво- зелено наглед, оградено от подозрителна бяла пяна. Приближих се и направих тази снимка от около 20 метра разстояние. По това време то се полюшваше и лекичко плаваше на север успоредно на плажа.

След него се движеше повече пяна, която също снимах. В нея хората спокойно се плацикаха и дори пускаха децата си да играят.

Спомних си един неангажиращ разговор отпреди година, в който личният лекар на моите сподели, че случаите на стомашно-чревни заболявания нараствали главоломно.

Запитах един от преминаващите наблизо спасители дали тази пяна е от джетовете. Изсмя се, не била. Обаче като му посочих петното вдигна рамене и каза, че не знаел какво е.

Аз пък му казах че е редно да се провери и трябва да се пусне сигнал до РЗИ за целта.

Няколко минути по-късно, докато си събирахме шезлонгите и чадърите, ме приближи нисък човек с ниско бръсната глава. Представи се като управител на плажа и се поинтересува какво ме вълнува. Показах му петното и пяната. Той първо сякаш не ги виждаше. После се опита да ме убеди, че това си били съвсем нормални неща:

– Вие на море не ходите ли? – запита ме риторично и така произведе заглавие на днешния ми разказ.

Ходя от около 50 години, първо по нашето а отскоро и по съседни крайбрежия. И точно затова знам, че на подобни кафяви петна мястото не им е там, където се къпят хората. Редно е да се види какво е, защото може да е опасно.

– Е, това си е ваше лично мнение – приключи разговора управителят и ми обърна гръб. Преди това спомена и че проверки се извършвали постоянно и нямало проблем.

Това ми прозвуча като подкана да си подам сигнала, а аз на такива трудно устоявам. Така към 12:15 на обяд позвъних на 112 и въпреки слабата връзка, съобщих за петното и пяната. Дадох и точното име на плажа, което тук ще спестя.

От РИОСВ са ме потърсили около 15 минути по-късно, но ми отне още толкова за да им върна обаждането, тъй като пазарувах. Любезна жена ме информира, че сигналът ми е получа и ще ме потърси някой от Басейнова дирекция във Варна.

 

Потърсил ме е към 14.15 действително, но аз забелязах пропуснатото обаждане едва към 15.00. 10 минути по-късно, по негово настояване, бях отново на плажа за да проверим съвместно сигнала ми. Взех с мен за компания и десетгодишния ми син.

Разходката по брега на морето беше приятна, водата изглеждаше все така примамливо прозрачна и гладка. Петното го нямаше, липсваше и пяната. Деца и възрастни все така щастливо пляскаха из морето.

След като се уверихме че от петното няма и следа, отзивчивият инспектор ни остави в близост до първоначалната точка, от която бях го заснел.

Преди това обаче издейства собственикът на заведението на плажа да ни закара обратно до нашата кола. Човекът изглеждаше доста намусен. Сега него го проверявали заради сигнала ми.

Към 18.00 инспекторът ми донесе готов протокол, удостоверяващ че проверката не се е натъкнала на никакво замърсяване. Подписах с удоволствие. Важното е морето да е чисто, нали? Ползата е поне тарикатите, които се изкушават да изхвърлят лепкави гъсти петна в морето рано сутрин, да знаят че има кой да пусне сигнал и проверката идва завчас, макар и в почивен ден. Глобата, в случай че ги хванат, е 10 000 лв.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Защо не бива да ходите до тоалетната, ако се събудите посред нощ
Next: Трагедията е голяма! Млад мъж падна и почина от нищото в магазин в София

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.