Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво задължително се яде на Никулден освен рибата?
  • Новини

Какво задължително се яде на Никулден освен рибата?

Иван Димитров Пешев декември 6, 2023
dsflkgfdlkmhkmlfhgf.png

Всички знаем, че на Никулден на трапезата се слага шаран. Но задължително се поставят и други традиционни храни.
Никулден се чества в периода на Коледните пости. Затова трапезата трябва да изобилства от постни ястия – обреден хляб, боб, постни сарми, постни чушки с ориз, булгур, варена царевица, жито, тиква.Празничната трапеза

Както на всеки християнски празник, на Никулден се приготвя пита, украсена с фигура на риба, лодка или друг символичен образ, характеризиращ светеца. Преди семейството да се събере около масата, рибата и обредният хляб се освещават и едва тогава се консумират.

Свещеникът трябва да прикади и празничните блюда, като вземе опашката на шарана със себе си. Главата на семейството вдига питата над главата си и я разчупва. Половината пита се прибира, а другата половина остава на трапезата. Всеки от семейството загребва от житото с лъжица, вдига ръка на високо и казва “На такава височина да порасне житото догодина!” После вдига чашата с вино и казва “Колкото искри в чашата, толкова грозде по лозята!”

Трапезата не се вдига цяла вечер, а от питата се дават късове на съседите, за да се запазят добрите отношения и да се множи богатството.

След празничната вечеря костите на шарана се изгарят, закопават в земята или се хвърлят в течаща вода, за да бъдат здрави всички членове на семейството. Запазва се само костта от главата на шарана, тъй като се вярва, че има формата на кръст. Хората смятат, че костта е лековита, затова се пришива към шапката на новороденото, за да го пази от уроки.

Ето няколко предложения, с които да разнообразите празничната Никулденска трапеза.

Постни чушки с булгур

Продукти
* 10 бр. сухи чушки
* 2 глави лук
* джоджен
* 1 ч.ч. булгур
* ⅓ ч.ч. олио
* алуминиево фолио

Начин на приготвяне
* Залейте сушените чушки с вряла вода и ги оставете за около 5 минути, за да омекнат.
* Нарежете на ситно лука и го задушете в олиото.
* Добавете измития и отцеден от водата булгур и разбъркайте добре.
* Добавете още ½ ч.л. сол, както и джоджена.
* Напълнете с плънката омекналите чушки и ги наредете в намазнена тава.
* Налейте 1 ⅔ ч.ч. вода, покрийте тавата плътно с алуминиево фолио и печете в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 40 минути.
* След това махнете фолиото и оставете във фурната за около 5 минути.

Варено жито с мед и орехи

Продукти
* 1 ч.ч. жито за варене
* 3-4 с.л. мед
* 1 ч.ч. смлени орехи
* ½ лимонова кора
* щипка сол

Начин на приготвяне
* Измийте житото добре под течаща вода, триейки зърната между дланите си.
* Поставете го в тенджера с дебело дъно и залейте със студена вода и щипка сол. Водата трябва да е около 10 см над житото.
* Варете житото на умерен огън до пълно омекване.
* Покрийте тенджерата с 2 листа кухненска хартия и поставете капак, като затворите плътно за 5-6 часа. Ако е останала вода, прецедете.
* Към житото добавете меда, смлените орехи и настърганата на ситно лимонова кора. Разбъркайте и сервирайте.
* Може да съхранявате вареното жито в хладилник, покрито със стреч фолио.

Пълнена тиква

Продукти
* 1 тиква – около 1,5 кг
* 50 г лешници
* 50 г стафиди
* 1 ябълка
* 1 круша
* 1 с.л. канела
* 3 с.л. мед
* 3 с.л. кафява захар
* щипка индийско орехче
* няколко капки есенция ром

Начин на приготвяне
* Измийте тиквата и отстранете капачето с остър нож.
* Изчистете семките от вътрешността с лъжица.
* Намажете вътрешността на тиквата с мед. Може да използвате силиконова четчица.
* Обелете ябълката и крушата и ги нарежете на малки кубчета. Сложете ги в купа.
* Добавете стафидите, лешниците, захарта, подправките и есенцията. Разбъркайте сместа добре.
* Напълнете тиквата със сместа до горе.
* Увийте капака й плътно в алуминиево фолио, за да не изгори по време на печене и да има атрактивен вид.
* Похлупете тиквата.
* Поставете я в малка тавичка и печете в предварително загрята фурна на 180 градуса с вентилатор за около 1 час.
* Преди да я извадите, проверете с виличка. Ако не е омекнала, печете още 10-тина минути.
* Извадете тиквата, развийте капачето от фолиото и сервирайте.

Добър апетит!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Задава се нов светски скандал, този път между Веселин Маринов и Емилия
Next: Черен дроб като нов за 3 дни – цялата мръсотия излиза по тази народна рецепта

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.