Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво задължително се яде на Никулден освен рибата?
  • Новини

Какво задължително се яде на Никулден освен рибата?

Иван Димитров Пешев декември 6, 2023
dsflkgfdlkmhkmlfhgf.png

Всички знаем, че на Никулден на трапезата се слага шаран. Но задължително се поставят и други традиционни храни.
Никулден се чества в периода на Коледните пости. Затова трапезата трябва да изобилства от постни ястия – обреден хляб, боб, постни сарми, постни чушки с ориз, булгур, варена царевица, жито, тиква.Празничната трапеза

Както на всеки християнски празник, на Никулден се приготвя пита, украсена с фигура на риба, лодка или друг символичен образ, характеризиращ светеца. Преди семейството да се събере около масата, рибата и обредният хляб се освещават и едва тогава се консумират.

Свещеникът трябва да прикади и празничните блюда, като вземе опашката на шарана със себе си. Главата на семейството вдига питата над главата си и я разчупва. Половината пита се прибира, а другата половина остава на трапезата. Всеки от семейството загребва от житото с лъжица, вдига ръка на високо и казва “На такава височина да порасне житото догодина!” После вдига чашата с вино и казва “Колкото искри в чашата, толкова грозде по лозята!”

Трапезата не се вдига цяла вечер, а от питата се дават късове на съседите, за да се запазят добрите отношения и да се множи богатството.

След празничната вечеря костите на шарана се изгарят, закопават в земята или се хвърлят в течаща вода, за да бъдат здрави всички членове на семейството. Запазва се само костта от главата на шарана, тъй като се вярва, че има формата на кръст. Хората смятат, че костта е лековита, затова се пришива към шапката на новороденото, за да го пази от уроки.

Ето няколко предложения, с които да разнообразите празничната Никулденска трапеза.

Постни чушки с булгур

Продукти
* 10 бр. сухи чушки
* 2 глави лук
* джоджен
* 1 ч.ч. булгур
* ⅓ ч.ч. олио
* алуминиево фолио

Начин на приготвяне
* Залейте сушените чушки с вряла вода и ги оставете за около 5 минути, за да омекнат.
* Нарежете на ситно лука и го задушете в олиото.
* Добавете измития и отцеден от водата булгур и разбъркайте добре.
* Добавете още ½ ч.л. сол, както и джоджена.
* Напълнете с плънката омекналите чушки и ги наредете в намазнена тава.
* Налейте 1 ⅔ ч.ч. вода, покрийте тавата плътно с алуминиево фолио и печете в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 40 минути.
* След това махнете фолиото и оставете във фурната за около 5 минути.

Варено жито с мед и орехи

Продукти
* 1 ч.ч. жито за варене
* 3-4 с.л. мед
* 1 ч.ч. смлени орехи
* ½ лимонова кора
* щипка сол

Начин на приготвяне
* Измийте житото добре под течаща вода, триейки зърната между дланите си.
* Поставете го в тенджера с дебело дъно и залейте със студена вода и щипка сол. Водата трябва да е около 10 см над житото.
* Варете житото на умерен огън до пълно омекване.
* Покрийте тенджерата с 2 листа кухненска хартия и поставете капак, като затворите плътно за 5-6 часа. Ако е останала вода, прецедете.
* Към житото добавете меда, смлените орехи и настърганата на ситно лимонова кора. Разбъркайте и сервирайте.
* Може да съхранявате вареното жито в хладилник, покрито със стреч фолио.

Пълнена тиква

Продукти
* 1 тиква – около 1,5 кг
* 50 г лешници
* 50 г стафиди
* 1 ябълка
* 1 круша
* 1 с.л. канела
* 3 с.л. мед
* 3 с.л. кафява захар
* щипка индийско орехче
* няколко капки есенция ром

Начин на приготвяне
* Измийте тиквата и отстранете капачето с остър нож.
* Изчистете семките от вътрешността с лъжица.
* Намажете вътрешността на тиквата с мед. Може да използвате силиконова четчица.
* Обелете ябълката и крушата и ги нарежете на малки кубчета. Сложете ги в купа.
* Добавете стафидите, лешниците, захарта, подправките и есенцията. Разбъркайте сместа добре.
* Напълнете тиквата със сместа до горе.
* Увийте капака й плътно в алуминиево фолио, за да не изгори по време на печене и да има атрактивен вид.
* Похлупете тиквата.
* Поставете я в малка тавичка и печете в предварително загрята фурна на 180 градуса с вентилатор за около 1 час.
* Преди да я извадите, проверете с виличка. Ако не е омекнала, печете още 10-тина минути.
* Извадете тиквата, развийте капачето от фолиото и сервирайте.

Добър апетит!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Задава се нов светски скандал, този път между Веселин Маринов и Емилия
Next: Черен дроб като нов за 3 дни – цялата мръсотия излиза по тази народна рецепта

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.