Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Какво не трябва да правите, когато зареждате смартфона си: 5 често срещани грешки, които ви вредят.
  • Без категория

Какво не трябва да правите, когато зареждате смартфона си: 5 често срещани грешки, които ви вредят.

Иван Димитров Пешев декември 23, 2025
Screenshot_2

Какво не трябва да правите, когато зареждате смартфона си: 5 често срещани грешки, които ви вредят.

Зареждането на смартфона е нещо, което повечето хора смятат за проста и обичайна задача. Какво толкова може да се обърка? Така си мислех и аз, докато не започнах да забелязвам, че с времето батериите в различни телефони започнаха да губят капацитет.

Оказа се, че зад този на пръв поглед елементарен процес стоят доста чести и сериозни грешки, които не само ускоряват износването на батерията, но могат да представляват риск за безопасността ви.

Споделям с вас петте най-често срещани грешки, които всеки притежател на смартфон трябва да избягва.

Разреждане на батерията до нула
Сигурно сте чували съвета: „Разредете новия си телефон до края и след това го заредете напълно до 100% – така ще е по-добре за батерията.“

Но това е остарял мит. Този съвет важеше за старите никел-кадмиеви батерии, но не и за съвременните литиево-йонни (Li-ion) и литиево-полимерни (Li-Pol). Дълбокото разреждане на съвременните батерии всъщност съкращава техния живот.

Всеки пълен цикъл на зареждане (от 0% до 100%) намалява капацитета на батерията.

Оптималният обхват за зареждане на съвременните батерии е между 40% и 80%. Да, може да ви изненада, но е истина.

Най-добре е да зареждате телефона си през деня, когато има нужда, а не да чакате да стигне до критично ниво.

Разбира се, в редки случаи пълното разреждане може да бъде полезно – например, ако смартфонът започне да показва неточен процент на батерията. Това ще помогне на системата да се калибрира, но правете го само, когато е необходимо, а не редовно.

Използване на повредени кабели и адаптери
Имах такъв случай: останах да нощувам у приятел, а си бях забравил зарядното. Взех неговото – старо, с разнищени краища и оголени проводници при жака. „Нищо, нали зарежда“, каза той. Тогава не му обърнах внимание, а трябваше.

Повредените кабели и зарядни устройства не само че могат да повредят телефона, но също така носят сериозна опасност за безопасността ви:

Риск от късо съединение: Повредени кабели с изтрито покритие могат да доведат до късо съединение или нестабилно подаване на ток.

Прегряване: Използването на повредени кабели създава допълнително съпротивление, което води до прегряване както на кабела, така и на телефона.

Опасност от пожар: Има много инциденти, когато устройства са започнали да горят именно заради повредени зарядни устройства.

Използване на евтини зарядни устройства
Оригиналните зарядни устройства често са скъпи, но знаете ли какво е още по-скъпо? Ремонтът или подмяната на телефона, ако се повреди от евтино зарядно.

Проблемът на евтините реплики е в липсата на прецизна електроника:

• Те не могат да осигурят постоянен и „чист“ ток, което натоварва батерията.

• Липсват вградени защити срещу токови удари и прегряване, които са стандарт при утвърдените марки.

Ако сте забравили оригиналното зарядно, по-добре попитайте някой за заместител, отколкото да рискувате. Най-добре е да носите резервно зарядно от добре позната марка, които предлагат гарантирано качество.

Зареждане под възглавница или одеяло
Може би и вие сте слагали телефона под възглавницата, за да не свети през нощта. Това е не само опасно, но и вредно за устройството ви.

Прегряването е един от основните врагове на батерията и компонентите на телефона. Когато устройството се зарежда, то винаги се нагрява, особено при бързо зареждане.

Ако няма достатъчно вентилация (като когато телефонът е покрит с възглавница или одеяло), температурата може да се повиши до опасни нива.

Това не само ускорява износването на батерията, но може и да доведе до повреда на вътрешни компоненти или дори до пожар.

Винаги поставяйте телефона върху твърда, равна и открита повърхност. Препоръчително е дори да отстранявате силиконовите калъфи, за да осигурите безпроблемно охлаждане.

Използване на телефона по време на зареждане
Всеки се е намирал в ситуация, в която иска да отговори на съобщение или да гледа видео, докато телефонът се зарежда. Но това натоварва устройството по два начина – и харчи енергия, и получава такава.

Това създава излишно натоварване на процесора и батерията, което ускорява химическото остаряване на батерията.

Препоръчително е да оставите телефона да се зарежда спокойно, вместо да играете или да гледате видео. Така батерията ще се износи много по-бавно.

И още три блиц съвета:

Изключвайте приложенията, които не използвате
Приложенията, работещи във фонов режим, консумират не само батерия, но и натоварват процесора. Препоръчително е редовно да ги затваряте, за да удължите живота на батерията и да избегнете прегряване.

Не оставяйте телефона да се зарежда през цялата нощ
Макар че повечето съвременни телефони имат механизми за защита, които спират зареждането, ако батерията е пълна, е добре да не го оставяте включен през цялата нощ. Това може да съкрати живота на батерията с времето.

Поддържайте смартфона в оптимални температури
Не оставяйте телефона си на пряка слънчева светлина или на много студено място. Температурите извън препоръчителния диапазон могат да намалят ефективността на батерията и да я изтощят по-бързо.

https://svobodnazona.com/

Continue Reading

Previous: bTV излезе с официално съобщение, в което обяви, че ще се раздели с Мария Цънцарова.
Next: И така, сезонът на ярките, слънчеви и ароматни мандарини отново дойде

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.