Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво предстои при пенсиите и минималната заплата от 1 юли
  • Новини

Какво предстои при пенсиите и минималната заплата от 1 юли

Иван Димитров Пешев юни 18, 2023
ssiirskrkkkrsrssa.jpg

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Парламентът прие новото удължаване на разпоредбите на държавния бюджет за 2022 г. Новият де факто срок за приемане на бюджета за 2023 г. е 31 юли 2023 г., което изглежда напълно постижимо, с оглед на избирането на редовно правителство и заявката на финансовия министър да внесе свой бюджет в следващите седмици.

 

Докато очакваме представянето на редовния бюджет, е хубаво да обобщим някои въпроси, които вече намериха своя отговор, посочва в анализ икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев.

Вдигат ли се пенсиите на 1 юли 2023 г.?

Краткият отговор е „Да“. Пенсиите се вдигат по т. нар. швейцарско правило с 12%, като увеличението на практика вече е факт. Първо Надзорният съвет на НОИ гласува увеличението с 12% от 1 юли 2023 г., а впоследствие и парламентът прие увеличение на минималната пенсия до 523 лв., тоест също ръст с 12%. Интересният факт тук е, че НОИ не са пуснали новина за своето решение от 5 юни, което е взето в деня преди да се избере новото редовно правителство.

Така или иначе, темата с пенсиите изглежда приключена и би трябвало вече да не е част от предстоящите дискусии за бюджет 2023 г. Важно е да се отбележи и много сериозното покачване на минималната пенсия в последните години – от 250 лв. към 1 юли 2020 г. до 523 лв. към 1 юли 2023 г. Това е ръст от 109% за три години, очевидно далеч над инфлацията за този период и съответно отвъд разпоредбите на швейцарското правило, обяснява Ганев.

Ще се повишили ли ударно минималната заплата?

Да, но от началото на 2024 г. Въпреки политическото заиграване на синдикатите с темата, покачване на минималната заплата още от юли месец би било огромна грешка и в противоречие със закона. Минималната заплата вече беше увеличена в началото на годината на 780 лв., след което парламентът прие ясен механизъм за нейното определяне, като минималното възнаграждение се обвързва със средната брутна работна заплата по ясна формула – така отпадат и всякакви пазарлъци с работодатели и синдикати. Последните имат пълната свобода да си говорят на ниво отделни предприятия или сектори, там където има съответното представителство.

Приетият механизъм залага, че към 1 септември 2023 г. трябва да се определи новата минимална заплата, която да влезе в сила от 1 януари 2024 г. Минималната заплата в началото на 2024 г. следва да е равна на 50% от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на 2022 г. и първите две тримесечия на 2023 г. Тъй като вече има данни за почти целия цитиран период, можем с голяма доза сигурност да твърдим, че новата минимална заплата от 1 януари 2024 г. би трябвало да е около 940 лв., тоест ръст с над 20% от текущото ниво. При това положение на нещата е напълно излишно да се политизира темата в предстоящите дискусии за бюджет 2023 г., пише в анализа.

Ще отпадат ли намалените ставки на ДДС?

На този етап – по-скоро „Не“. През последните години се отвориха всякакви пролуки в ДДС, като списъкът на стоките и услугите с намалена ставка вече включва над 10 такива. Тук влизат хлябът и брашното с нулева ставка, общата туристическа услуга и настаняването, книгите, ресторантите, бебешките храни и пелени, използването на спортни съоръжения, централното отопление и природният газ със ставка от 9%.

Голяма част от тези преференциални ставки имат определен срок – нулевата ставка за брашното и хляба и намалената ставка за ресторантите, общата туристическа услуга и използването на спортни съоръжения изтичат на 31 декември 2023 г. В същото време въведените като временна мярка намалени ставки за доставка на книги, както и на бебешки храни и пелени, вече действат като постоянна мярка. Единствено намалената ставка за централното отопление и природния газ изтича на 1 юли 2023 г.

Вдигат пенсиите с новото удължаване на бюджета

Казано с други думи, дебатът за намалените ставки на ДДС изглежда ще се проведе в края на годината с приемането на бюджета за 2024 г. Тогава ще се реши какво да се прави с преференциите, които изтичат на 31 декември, и потенциално може да се отвори дебата за вече постоянната мярка за книгите и бебешките храни и пелени. Сега дискусиите по-скоро ще се фокусират само върху централното отопление и природния газ, тъй като преференцията изтича в края на юни. От бюджетна гледна точка, в края на годината би било добре да се отърсим от временните мерки и да запушим пробойните в облагането с ДДС.

Какво да очакваме от предстоящия бюджет?

Голямането на ясна траектория в средносрочен план, която да върне доверието и предвидимостта в провежданата фискална политика. Описаното по-горе ясно показва, че някои от основните въпроси пред бюджета вече са намерили своя отговор – пенсиите са вдигнати, минималната заплата би следвало да се увеличи в началото на следващата година, а намалените ставки на ДДС по-скоро ще са тема в края на годината.

Очакването е свиването на дефицита да мине през ревизия на разходите за издръжка и капиталовите разходи, внасянето на по-голям дивидент от държавните предприятия и евентуалното залагане на допълнителни приходи по Националния план за възстановяване и устойчивост, тоест правителството ще се опита да се пребори за второ плащане през тази година.

Дали това ще е достатъчно да влезе дефицитът до ограничението от 3% предстои да видим. Отчетливото намаление в инфлацията – както в Европа като цяло, така и у нас – може да спомогне за аргументиране на по-консервативно повишаване на доходите в средносрочен план. Свиването на бюджетния дефицит и тази година трудно ще стане без по-строг поглед към разходната част на бюджета. Парламентът трябва да е много консервативен към всякакви идеи за ръст на текущите разходи и/или извънредно покачване на заплати, категоричен е икономистът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Това село в България има пещери, пълни със злато и скъпоценни предмети
Next: Таксиметров шофьор от Сливен върна мобилен телефон, а след това получи изненада

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.

RSS  Action-NewsBG

  • — Не пий от тази чаша! — извика жена ми, когато вече беше късно да върнем сутринта назад.
  • Как да освежите дома от миризмата на тютюн: практични трикове и дългосрочни решения
  • Училищният побойник непрекъснато тормозеше възрастната учителка, защото знаеше, че директорът няма да посмее да го накаже
  • Демерджиев: Сметната палата отказа да провери частните полети на Делян Пеевски
  • Ива Дойчинова разпали мрежата с „Гласовете за Йотова идват от селата и необразованите“
  • 50-годишната гадателка от Кърджали Хайрие Мехмедова, позната като Хари, гледа на кафе, беседва с духове, вижда като рентген болното у човека.
  • Карлос Насар още не е докоснал щангата в Китай, а битката за короната му вече започна
  • ШЕЙСЕТ И ПЕТ И ВСЕ ОЩЕ ТЪРСИ „ПРИНЦЕСА“ — само без принцова заплата, без принцов апартамент и с условие тя да има и двете…
  • Изоставен е едва на 4-месечна възраст, подиграваха му се в училище, а днес го познава цяла България
  • Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов разчете коментарите на премиера Румен Радев като заплаха и го обвини, че използва опозицията като мишена на фона на спадащия си рейтинг.

RSS  Новини

  • Това са два начина, по които бихте могли да използвате лука ефективно.
  • Терминалът гъмжеше от живот – хаотична симфония от потракващи колелца на куфари, неразбираеми съобщения по високоговорителите и смесица от десетки езици, които се сливаха в един общ, монотонен шум
  • Излязох на среща с един мъж. Ресторантът беше от онези, в които цените в менюто изглеждаха като телефонни номера, а сервитьорите се движеха с безшумната грация на хищници, подушили плячка. Казваше се Виктор
  • Баща ми почина неочаквано, когато бях малък. Смъртта му беше като внезапна буря в ясно небе – един миг беше тук, смееше се и ме вдигаше на раменете си, а в следващия го нямаше. Остана само оглушителна тишина
  • Шофирахме със семейния ни комби през нощта, когато ни се спука гумата. Острият, пляскащ звук разцепи монотонния рев на двигателя и тихата мелодия от радиото. Беше звук, който всеки шофьор разпознава с неприятно свиване на стомаха
  • Живеем с моя приятел Александър вече пет години. Пет години, в които дните се нижеха като перли – някои бляскави и съвършени, други леко потъмнели от рутината, но всички нанизани на една обща нишка – нашата любов
  • Годините се бяха изнизали като пясък между пръстите – тихо, почти незабележимо, но оставяйки след себе си усещането за необратима промяна. Бяха се превърнали в абстрактно понятие, сбор от работни дни
  • В университета работех в библиотеката. Не беше бляскава работа, разбира се, но плащаше част от сметките и ми даваше достъп до тишината – стока, която ставаше все по-ценна в шумния свят на моето поколение
  • Споменът имаше метален вкус. Вкус на ръжда и евтин лак, на завист, която се събираше като слюнка в устата ми всеки път, щом училищният оркестър засвиреше. В онези години, когато детството се измерваше не в мечти, а в притежания, аз бях от бедните
  • Винаги съм вярвала, че най-добрата ми приятелка е човекът, на когото мога да се доверя безрезервно. Миа беше повече от приятелка, тя беше сестрата, която никога не съм имала. Деляхме всичко – от най-съкровените си тайни

RSS  Новини

  • Рожденият ден на Итън, седмият му, трябваше да бъде перфектен.
  • Съобщението дойде като камък в стомаха ми.
  • Подготвях този ден с месеци. Моята сватба със Софи. Обичах я дълбоко и искрено вярвах, че тя е жената, с която ще прекарам остатъка от живота си. Всичко изглеждаше перфектно: мястото, цветята, менюто. Всеки детайл беше внимателно изпипан.
  • „Мога ли да свиря за храна?“, каза бездомното момиче в луксозния ресторант, но те се подиграха с нея.
  • Преди двайсет години госпожа Мария ме спря пред целия клас, сякаш беше решила да сложи печат върху челото ми.
  • Фоайето на летището кънтеше от гласове, търкалящи се куфари и кратки обявления, които се разтваряха в шумната маса като пара над гореща чаша. Светлината беше бяла и безмилостна, климатикът бълваше студени струи, а миризмата на кафе и парфюм се смесваше с нервност.
  • Не съм наивна. Напуснах малкия си роден град, намерих добра работа и си купих сама апартамент.
  • Искам да споделя нещо, което ме смрази… и може би ще помогне и на вас да се предпазите.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Тази сутрин държах теста в треперещите си ръце и се молех линиите да се размият, да се окажат грешка, да се окаже поредната моя тревожна фантазия, родена от умората.

RSS  Новинарска емисия на България

  • ИЗВЪНРЕДНО! Застреляха бизнесменът Слави Бинев
  • Радев скочи срещу Брюксел: Не е време за аматьори
  • Шефката на Лидл показа нагледно как самата държава надува цените в България с ДДС-то на храните, за да печели
  • Извънредно! Освободиха Кристиан Николов, който помете Милен Цветков
  • Извънредно! ГДБОП нахлу в дома на един от най-близките до Пеевски кметове! Обръщат го наопаки
  • Напрежението ескалира! Цялото ДПС тръгна към Белица, Почерня от полиция 😱
  • Спецакция в голям български град! Десетки са натръшкани 😱
  • Горкото момиче! Лоша вест от „Пирогов“ за Ива Михайлова
  • България с мощен ход! Връщаме си морето
  • От последните минути! Евакуираха Кауфланд в 64-хиляден български град 😲
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
ноември 2026
П В С Ч П С Н
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30  
« фев.    
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.