Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Какво се случва, ако всяка сутрин пиете мед и вода в продължение на 1 година
  • Новини

Какво се случва, ако всяка сутрин пиете мед и вода в продължение на 1 година

Иван Димитров Пешев август 29, 2023
gsfdgdfgrererr.png

Кристал Дейвис е млада жена, която споделя своята невероятна история с милиони хора по света, които не вярват в силата на природните лекарства.

Нейната история започва преди 1 година, когато се разболяла от грип, а медикаментите от аптеката не й помогнали.

„Лекарствата от аптеката изобщо не ми помогнаха, а бях слаба. Една жена ми препоръча да пия топла вода с мед и лимон всяка сутрин. Разбира се, реагираха скептично, но реших да я послушам, защото не виждах интелигентно решение. Грипът отмина, но напитките ми преминаха в навик.

 

Започнах да го пия всеки ден и тази традиция вече продължава 1 година. За това време организмът ми се превърна в невероятен и неочакван начин. Тук всичко се промени:

За 1 година нито веднъж не настинах. Не ме притесняват и болките в стомаха.

Трябва да спомена, че никога не съм вярвала в силата на народната медицина. Бях роб на аптеките. Когато и да ме болеше стомах – пиех таблетки. Хронична умора – пия мултивирамини. Знам, че ме разбирате за какво говоря.

За 1 година не кихнах нито веднъж. Моето главоболие е минало. Сега си нося мед и лимон, където и да ида. Пия тази смес дори и в хотели, летни почивки и зимни.

Вече не пия сутрешно кафе, а много лесно се събуждам.

Моят лимонено-меден коктейл ме освободи от зависимостта от кафето. Сега имам много повече енергия през деня. Отлично спя и се събуждам усмихната.

Преди, за да се събудя ми трябваше цял час. Сега не съм нервна, забравих, кога за последен път чувствах напрежение.

Убедих цялото семейство да последва моя пример. Така последната година всички сме освободени от настинки и грип.

Не знам как действа този магически напитка, но наистина действа. Много съм и благодарна на жената, която ми даде съвет!

Моята рецепта:

Обикновено за 1 чаша питие изстисквате половин лимон и добавяте лъжица мед. Сместа се пие с преварена вода. Пия напитката всяка сутрин след като се събудя.

Как работи?

Ровех се в медицински сайтове, за да разбера за какво става дума. И разбрах няколко важни неща.

Тази напитка ви предпазва от инфекции на пикочните пътища. Лимон и мед стимулира работата на храносмилателната система, а и хидратира дебелото черво. В резултат получавате отлично средство срещу запек и цистит

Медът съдържа мощни антибактериални свойства, а с това ви предпазва от всякакъв вид инфекции.

Също така, кара стомаха да произвежда повече сокове, които позволяват на организма по-ефективно да елиминира токсините. Поради това много лесно може да контролирате теглото си.

Лимонът има много положителни свойства, когато става дума за здравето на кожата. Също така, пречиства кръвта. Ако храните тялото си с лимон, много по-бързо произвежда нови клетки.

Водата пък стимулира производството на колаген, който е необходим за вашата кожа.

Горещо препоръчвам напитката. Освен това е вкусна! Просто опитайте. “

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Адвокатът на Божков с подробности след разпита, свързан с Борисов и Горанов
Next: Шофьорът затрил Ани и Явор на бул. Сливница пуснат на свобода

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.